94. БОГОЙ УБИВА БРАТ СИ

Юнаци се сбират

Имала й мама, имала
дор двама сина левенти -
Янко и Богой двамата.
Станалу й девет години
от как се Богой загуби.
Янко мама си думаше:
- Ще ида, майко, ще ида
брата си Богой да търся,
да търся, да го намеря! -
Мама на Янко думаше:
- Недей отива, Янко льо,
де ще го синко намериш?
Дето желея едина -
да не желея и двамата! -
Янко си майка не слуша,
че стигна цървули вадени,
нареди ножове на кръста,
препаса сабя френгия,
преплесна пушка бойлийка
и тръгна Янко да върви.
Премина поле широко,
навлезе в гори зелени,
зелени още дълбоки:
там - дето хора не ходят:
там - дето птички не пеят
и лична песен той запя.
Богой сред гора седеше
с негова вярна дружина
и да дружина думаше:
- Станалу й девет години
от как сме дошле ний тука -
не смее човек да мине,
не смеят птици да фърчат!
Я идете трима, та вижте
каква е тази гидия,
дето от тука минува
и лична песен да пее? -
Отишле трима при Янко.
Янко си сабя извади
и ги тримата насече.
Богой още трима проводи -
и тях ги Янко насече.
Най-после Богой отиде.
Сборили ми са, сборили
Янко и Богой двамата,
двамата, два кръвни братя -
нето се Янко отдава,
нето се Богой остава.
Янко Богоя фащаше
и му месата късаше;
Богой си Янко фащеше
и му кокалите трошеше.
Три дена и три вечера
люто се двама бореха.
Богой го гневно догнивя,
че фана Янко през кръста,
в сини го небя издигна,
в черна го земя удари.
И свари Янко да издума:
- Който не слуша майка си -
клето му сърце, плоклето!
Хубаво мама думаше:
"Не ходи Янко, не ходи,
батя си Богой да търсиш!
Де ши го, синко, намериш
сред тези гори дълбоки?" -
Богой го жалба дожаля,
извади южче анджарче
и се изясно провикна:
- Леж, братко, двама да лежим! -
И са в сърцето удари,
и падна Богой, загина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2005
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Предговор и редакция Тодор Иванов Живков. София, 1974.