Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

75. ПЕСЕН ЗА СТЕФАН БУРАНОВ

Юнаци се сбират

Стефан под дърво седеше
сиво си стадо пасеше.
Момченца - две офчарчета
те на Стефан думаха:
- Байно ле, батьо Стефане,
ти кога, батьо ходеше
на кривинските седенки:
трима са турци идвали,
за тебе, батьо питаха. -
Доде си дума издумат,
ето ги турци пристигат,
че си на Стефан думаха:
- Стефане, кара гяурин,
всяка сме вечер идвали,
по едно агне вземаме,
тази вечер агне не ще ме -
твоята глава ще вземем! -
Стефан си нищо не рече,
най си сопата потупа -
девет годишна дряновица.
Турчета, сербез момчета,
не им пушките цъкаха,
най им главите цъфнаха.
Стефан ги на кръст натрупа
и ги сред поле остави.
Сиво си стадо подкара,
в бащини двори закара.
Неговата булка Маринка,
тя си Стефан посрещна
с мъжка си рожба на ръце.
Портите силно тропнаха,
черни кучета лавнаха.
Излезе Стефан да види,
да види Стефан кой иде.
Какво да види млад Стефан:
пашата стои пред порти,
със седем верни гавази.
Пашата дума продума:
- Стефане, сербез българин,
защо си турци кайдиса?
Те ми сараи красиха
и мойте равни дворове.
Хей, мои верни гавази,
вадете тънки синджири,
че му ръцете вържете,
вържете и го поведете
към Цариграда голяма,
към Цариградсите зандани! -
Стефан си паша продума:
- Пашо ле, пашо шуменски
стори ми изин, пашо ле
да взема прошка, пашо ле
с мойта булка хубава,
с мойто мъжко детенце. -
Стефан си булче повика:
- Маринке, първо венчило
я ми донеси детето,
детето, малък Василчо,
с него прошка да взема
с него, още със тебе. -
Маринка булка хубава,
тя си детето донесе
и на Стефан продума:
- Стефане, севда голяма,
че къде тръгваш, отиваш,
мене на кого оставяш?
Нямам ни нийде никого,
ни мама ни помайчима,
ни баща, ни побащина,
сал мъжко дете Василчо! -
Стефан Маринка думаше:
- Маринке, първо венчило,
аз имам стадо голямо.
Днес е, Маринке, понеделник,
утре е, Маринке, вторник,
в сряда - пазар имаме;
ти да ми стадо подбереш,
на пазар да го продадеш.
Добре парите да пазиш
с тях Василча да гледаш,
да гледаш и да отгледаш.
Още ти едно наръчвам:
сабята да не продаваш
сабята, още пушката -
те на Василча ще трябват,
на турци да си отмъсти! -
Кога зачу пашата
той се люто разсърди,
че си сабята изтегли,
изтегли, още замахна
на Стефан глава да отреже.
Стефан си глава запази
ала детето изложи -
сабя му ръка засегна,
засегна и я отсече.
Детето пищи, примира.
Стефан пашата погледа,
погледна и се закани,
и на пашата продума:
- Пашо ле, главо голяма,
какво ти стори детето,
че го без ръка остави? -
Пашата нищо не рече,
я най си Стефан подкара
към Цариграда голяма,
към цариградските зандани.
Та лежал Стефан, та лежал
тъкмо ми девет години.
Като затвора излежал,
паша го хитро запита:
- Стефане, кара гяурин,
каквото било, минало,
сега ми право обади:
ти ли ми турци кайдиса,
че ги на кръстец направи?
От днеска ти си свободен! -
- Пашо ле, пашо султански,
като ме питаш да кажа:
турците аз ги кайдисах
с моята сопа овчарска.
Да знаеш, пашо, да помниш,
на турчин глава не скланям! -
- Аферим, Стефане, машалла
на твойто сърце юнашко!
Тебе ти много приляга
турската делбер премяна,
ха, да те турчин потурчим!
Аз имам младо ханъмче,
младо, шеснайсет годишно -
слънце не го е виждало,
вятър не го е лъхвало.
Ако го вземеш Стефане,
халал ти струвам всичкото,
всичкото мое имане! -
- Пашо ле, пашо султански,
аз ще се, пашо, оженя
за твойто младо ханъмче,
ако ми, пашо, позволиш
свинете да си прекарам
през Цариградската чаршия,
свинете си да запладня
от Султан Селим джамия! -
Като го зачу пашата
той на Стефан продума:
- Дай ръка, холан, прощавай
дето ти дете оставих
с една, холан, ръчица! -
Стефан му ръка поема,
малко я - много подръпва,
че му ръката изтръгна,
аче му сабята извади
и му главата отряза.
Че тръгна Стефан, Стефане,
право си у тях отиде
и на Маринка продума:
- Маринке, севда голяма,
я ми сабята откачи,
остра ми сабя френгия;
сабята още пушката,
дружина ще си събера,
горе в Балкана ще ида,
с турци да се биеме,
с турци, мръсни гавази! -
Че стана Стефан, замина,
във тая Стара планина,
във тая гора зелена.
Ходил Стефан, хайдутлувал
дорде руснаци дойдоха,
и ни земята спасиха
от тая турска робия,
пуста робия кръвнишка!

 


* Дуранкулак; трапезна.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2005
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Предговор и редакция Тодор Иванов Живков. София, 1974.