Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

72. ДИМИТЪР И ПЕЙО

Юнаци се сбират

Димитър си писмо получи
от свойто либе Тодорка,
писмото пише, говори:
"Димитре, либе Димитре,
като писмото получиш,
без да се маеш и баеш
тръгвай веднага, Димитре,
за Добруджа наша, хубава,
да ни Димитре отървеш
от тази черна изяда -
пашата Пъндъклийската,
дано го чума зачуми,
дано го вятър прикърши,
дано го земя прибере!" -
Димитър дума на Пея:
- Били сме верни другари,
сакън да ни ми откажеш!
Таз сутрин писмо получих
от мойто либе Тодорка,
от Добруджа, наша родина,
хабер кахърен изпраща,
да идем, Пейо, да идем,
пашата да си уловим,
върли черкези изгоним.
Я хайде Пейо, я хайде,
да сберем верни другари
стига сме яли и пили,
отпуска бива до време! -
Събрали ми са, събрали
дур седемдесет юнака
и са на път тръгнали.
Вървели колко вървели,
два дена и два вечера,
до икиндия стигнали
в Добруджа родна и милна.
Като са влезли в Добруджа -
първото село го няма,
цялото в пепел и камък. -
Като са в Куюджук увлезли -
жива душичка нямаше.
Кучетата жално виеха,
агънца жедни блееха,
гладни теленца мучаха,
сякаш сърцето късаха.
Къщята празни и грозни -
чумата сякаш шетъла.
Че слегли долу сред село -
страшно са чудо видяли:
кръстци от хора изклани
и до тях старец плачеше.
Пейо си мостак подръпна
и си на дядо думаше:
- Къдя са, дядко, къдя са
тез мръсни, турски жътвари,
да идем да ги пазарим
за нашта мера голяма? -
Глава си старец не вдигна,
уста му думат и плачат:
- Снощи си, холам, дойдоха,
всичките къщи обраха,
де коя сварят, изгарят,
де кого стигнат, посичат,
всичките, холам, изклаха! -
Димитър Кълъчлията
много го гнявно догнивя
и са Пея помоли:
- Товарите са им големи,
времето й късо за далек -
тий са наблизо, в гората.
Я хайде, братко, да вървим,
че всичко да си отмъстим! -
Че са назад върнали,
де кого срещнат и питат.
Минали поле широко,
наели гора букова,
стигнали дере батовско.
Сред дере бели чардаци
а под чардаци - черкези:
огньове буйни наклали,
едат и пият, и викат,
и са пиянски провикват.
Сред тях ми седи пашата,
пашата Пъндъклийската,
а до пашата - Тодорка,
с вързани ръце отзаде.
Пею на Димитър думаше:
- Тежи ти, братко, но търпи,
още мъничко да стъмни,
че тогаз, братко, да видиш
кава ща жетва направим,
какви щи кръстци наредим,
чак в Цариград ша чуят! -
Почакали са, постъмнило са,
ачи са слегли в дерето.
Пейо на хайдути думаше:
- Сега е време, момчета,
за всичко да си отмъстим
и да покажем, докажем
кои са жетвари по-добри.
Сечете, момчета, колете,
пашата на мен оставете! -
Димитър тихо извика:
- След мен момчета-лъвчета,
тихо да минем реката!
Пък Пею и вие минете
отзаде откъм чешмата! -
Тихо минали реката,
турците отвред обградили
и всички изклали, избили.
А Пею пашата окачи
на едно ми дърво високо,
с кремък го Пею дереше
Димитър на паша думаше:
- Пашо ле, паша Пандъклийска,
я викни, пашо, я викни
из едно гърло - два гласа,
дано та чуят в Цариград,
кои са ербап жетвария
и да ни, пашо, калесат
на друга жетва - кървава!

 


* Крушари; трапезна;

Димитър Калъчлията - роден в Торлак махле, Новозагорско. (Според П. Хитов - от с. Теке махла, Новозагорско, а според други - от с. Омарчево, Новозагорско). Върлувал в първата половина на ХІХ век. Негов район на действие е била цяла Източна България - от Одрин до Варна, но свърталищата му са били Сливенският и Котленският балкан и Бакаджиците. Често пъти е идвал при своя любим приятел и съподвижник Пейо Буюклията в хайдушкото скривалище край Батова Куюджук (дн. Дебрене, Добричко), и заедно са нападали турските кервани пътуващи към Цариград. След 30 годишно хайдутуване Димитър Калъчлията бил заловен в Балчишко и затворен в Русе, където го обесили през 1861 год.; Пандъклий, дн. Лясково, Добричко.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2005
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Предговор и редакция Тодор Иванов Живков. София, 1974.