Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

71. ПРИ ПЕЮ КАРАБУЮКА

Юнаци се сбират

Разви се, разви гората,
разви се, раззелени се,
че са хайдути тръгнали
хайдутлук, холам, да правят,
върли душмани да бият.
Дамянчо, ерген най-личен,
едничко-чедо на мама,
иска и той да иде
с върли хайдути в гората.
А майка му не ще, не дава
и си Дамянчо думаше:
- Я стой, Дамянчо, не ходи
при Пею Карабуюка!
Хайдутин къща не гледа,
хайдутин къща не храни.
Там ша ва турци изловят,
и ши ви глави отсекат! -
Дамянчо си майка не слуша,
стана Дамянчо, отиде
в Батовска гора зелена
при Пею Карабуюка,
сеин-зелен байрак да вие,
върли душмани да бие.

 


* Крушари; хороводна;

Хайдут Пейо - една легендарна и обаятелна фигура от историческото минало на Добруджа. Роден е около 1810 год. в Козосмоде, дн. Козарево, Новозагорско. (За рождената му дата и за времето през което се преселва с родителите си в Добруджа са писани твърде противоречиви факти в различните вестници и списания. Горната дата вземаме за достоверна, вземайки под внимание думите на правнучката му Радка Неделчева от гр. Добрич, която по спомени от баща си разказа, че дядо Пейо е починал на 83 год.). Заедно с Димитър Калъчлията са били ученици на Бойчо войвода и са се подвизавали през първата половина на ХІХ век. Хайдутството му започва около 1837-1840 год. Не можейки да понася издевателствата на турците, една вечер Пейо Буюклията натоварва покъщнината си на каруца и заедно с няколко семейства се отправя за Добруджа. Заселили се в Геленджик (дн. Д. Ганево), Добричко. "Но и тук турците беснеели: колили, бесили, изнасилвали - разказва внучката му Еленка Георгиева Аврамова от гр. Варна (тя е най-малката на баба Стояна - прероденото дете на Пейо Буюклията). Тогава дядо, който бил силен, здрав, широкоплещест човек, отново започнал да хайдутува." За да се спаси от турците, той забягнал в Батовската гора, където в една непроходима местност край село Куюджук (Дебрене), Добричко се е подвизавал дълго време с четата си. Във вестник "Добруджанска трибуна", бр. 32 от 16.ІІІ.1968 год. Д. Бекяров пише "Преди да започне Априлското въстание през пролетта на 1876 год. при него дошел пратеникът на Централния революционен комитет от Гюргево Т. Върбински с предложение хайдут Пейо да застане начело на една голяма бунтовническа част от 300 души, която тук в Добруджа, ще има за задача да неутрализира и да държи в покорство местните турски, татарски и черкезки банди. По обективни причини това начинание не могло да бъде осъществено. По-късно, в края на 1877 год., хайдут Пейо се свързва с генерал Цимерман, главнокомандващия руските войски, действуващи около Хаджи-оглу Пазарджик (гр. Добрич), и се поставил на негово разположение, като извършвал диверсионни и разузнавателни действия и набези в тила на турците и подпомогнали освобождението на града." След освобождението, без да потърси отплата, почести и признания за дейността си, Пейо Буюклията се преселил да живее във воденицата край с. Батова, която по време на хайдутството била използувана от неговата чета и на преклонна възраст, около 83 год. починал. Интересен разказ, съставен по спомени на стари жители от с. Д. Ганево е поместил Любен Петров във в-к "Добруджански глас" от 20 септември 1937 год. Ето и няколко откъса от него. Пейо Николов Бахов е син на средни селски стопани. Още от ранно детство е проявявал необикновена буйност, волевост (баща му често е бил принуждаван да му крещи: "Ще смажа аз твоя магарешки инат!") и редки добродетели. Една вечер, когато децата си още играели по полето, задава се от могилата бясно летяща кола. Изтръпнали децата като разбрали, че конете са се подплашили и понесли каруцата вихрено. Сандъкът се изместил, а в него една жена отчаяно правила усилия да обуздае конете, държейки в ръце малко дете. Внезапно Пейо извиква: "Бягайте да спасим хората!" и спускайки се с безумна смелост се изпречва пред конете, блъскайки ги с тоягата си по главите. Каруцата била спряна. От този момент славата на палавото момче се разнесла. Друг случай още повече закрепил и разширил тази популярност. Хлапак 13-14-годишен, една вечер той пасял воловете. Сред нощ две сенки запълзели към воловете. Пейо попитал кой е, в отговор неизвестните, които били двама черкези, се спускат върху му. Без да се колебае момчето замахва с тоягата си и халосва единия по главата. Когато той залитнал другарят му се изплашва и изчезва в тъмнината. На другия ден се открива тропът на убития черкез. Никой не повярвал, че авторът на убийството е Пейо. Когато другарят на убития се явява при следствието и посочва истинския убиец турския полицай се благородно разгневил: "Хак му било да умре, щом като се оставил един хлапак да го убие!" И Пейо бил освободен. По-късно едно събитие окончателно е определило съдбата на младия селянин. Било неделен ден. След пладне, когато се извило хорото, задават се няколко заптиета откъм баира. Приближават до хорото и започват предизвикателно да наблюдават момите и младите булки. Един от жандарите посегнал да закача една девойка. Скача 18 годишния младеж и "избърсва" - както ето десетилетия разказват геленджиклии - един плесник на нахалното заптие. Настава суматоха, хората на падишаха се нахвърлят върху Пейо, но той сякаш потъва в земята и от тогава хваща горите и никой не го вижда. Само от време на време в селото достигала страхотна вест за обирането на някой бей, за унищожаването на цяла глутница черкези, или за влизането в дома на някой лют чаушин, който е бил заплашван, че ще му се "свети маслото", ако не престане да измъчва раята. Тогава селяните се събирали вечер и си шепнели: "Това е работа на наш Пейо!..." Но наред с тия страшни вести, заносила се мълвата за благородни прояви, които будили възторг и умиление в душата на народа. Една вечер вдовицата Милювица едва не примряла от уплаха, когато внезапно изкача пред нея едър, строен мъжага, който й направил знак да не вика. "Бульо Милювице, аз съм - Бахов Пейо, дойдох да ти кажа "добър вечер" и да ти дам ей това!" И младежа захвърлил в краката й кесия жълтици, изчезвайки в нощта. Друг ден, когато беднякът Стою се мъчил да оре с една кранта и едно магаре, приближава го висок хубав мъж, с дълги, извити надолу мустаци и му подава няколко жълтици: "Бай Стойо, вземи да си купиш волове и рало, ама ако не вземеш това, главата ти ще взема!..." Зареждат се подобни изненади, една от друга по-внушителни, по-величави. Било надвечер.Връщали се геленджиклии от града. При пръстницата изкача Пейо и ги спира. "Кажете на майка ми, че нейният син не е разбойник и безчестен човек. На Великден ще дойда на гости с каймакамина от Базарджик (гр. Добрич)!" И господарят на кръстопътищата одържал обещанието си. Гледали смаяните селяни и не вярвали на очите си: на връх Великден, тъкмо се пускала църквата, на бели атове гордо пристъпили по мегдана каймакамина и до него Пейо хайдутина. Ето как хитрия и похватен геленджиклия успява да нареди това: отива във Варна и се явява пред пашата, заявявайки му, че е викан от валията в Русчук, но не смей да тръгне за там в тия смутни времена, ако не бъде снабден с високо тесгере всички власти да му оказват съдействие при поискване. Как се е представил, как е говорил неукия добруджанец не ни е известно, но факт е, че такова тесгере му бива дадено. След това "официално" поещение легендарният хайдутин се отдава наново на по-смели и в по-голям размер нападения, ехото от които достига до най-схлупените хижи, будейки благатото чувство на народностна самогордост и трепета на горещо упование във възможности, дотогава съвсем чужди и на най-боязливата надежда. След обявяването на освободителната война, Хайдут Пейо постъпва в отряда на ген. Цимерман, проявявайки удивителна храброст и самоотверженост, които са били отбелязани на генерала и той награждава стария войн с голямо отличие. Аз слушах да ми разказват старите селяни фантастични работи за 60 годишния опълченец. Когато се сключва мира, Пейо се завръща в родното си село. Посрещат го селяните (става дума за с. Геленджик), а старейшината му казва, че са решили да му построят дом и уредят стопанство. "Цял живот ти помага на народа, сега наш ред е да ти се отплатим!" - казал кмета. Усмихнал се старият хайдут, махна с ръка и искрено изповядал: "Тука ще се задуша. Ще отида аз в Батовските гори, там има едно пиле, което ме познава и което всяка сутрин ще ме буди: "Чичо Пейо! Чичо Пейо!...".

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2005
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Предговор и редакция Тодор Иванов Живков. София, 1974.