Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

49. ХАЙДУШКА СВАТБА

Юнаци се сбират

Де се е чуло-видяло
сред лято слана да падне
между Петровден и Илинден!
Голяма слана паднало
между Петровден и Илинден
ячи си холам сгорила
на момински градинки цветята,
и на полето тревата,
и на гората листата.
Събрали ми са, събрали
Вълчан и Стойко двамата
и Радко байрактарина,
Стайковата вярна дружина,
от триста млади момчета
във тази гора зелена.
Вълчан на Стайку думаше:
- Стайко ле, стара войводо,
станалу й девет години
откак сме холам излезли
из тези гори зелени -
таз година, холам, десетата, (2)
никой зян от нас не стана.
Таз година, холам, ше втидим
в София, града голяма,
пашовска хазна ша уберем -
там може зян да станеме.
Вълчан на Стайку думаше:
- Стайко ле, стара войводо,
със план в София ша влезем
пашовска хазна да уберем -
ша вдигнем сватба голяма
от нашата вярна дружина.
Издели Стайко, отдели
дванайси емни момчета
в София да ги изпратим
пазарлък да ни пазарят,
пазърлък, холам, за сватба:
дванайси ата хранени,
много чеизи за булка
и червена вала за було.
Издели Стайко, отдели
дванайси умни момчета,
че ги в София изпрати
пазърлък да ми пазарят,
пазърлък, холам, за сватба.
Кът им пазърлък донесаха,
Стайко на Вълчан думаше:
- Вълчане, умна войводо,
ша вдиш, холам, в дружината
всички подред изгледай:
кой има лице моминско,
кой има вежди сключени,
кой има сърце юнашко -
него щем булка направим.
Че втиди Вълчан в дружината,
сичките подред прегледа:
сичките бели й червени,
сички им вежди сключени,
сичките мязат на моми,
ала им мъжки сърцата.
Вълчан са назад повърна
и си на Стайку думаше:
- Стайку ле, стара войводо,
сичките подред пригледах:
сичките са бели й червени,
сичките мязат на моми,
сичките им вежди сключени,
ала им сърца, бре, мъжки!
Ти имаш лице моминско,
ти имаш вежди сключени,
ти имаш сърце юнашко -
тебя щъ булка направим.
Я са облечи, нареди,
с хубави дрехи момински,
и червена вала прибули,
аз ще те сватба наредя.
Ачи са Стайко облечи
с хубави дрехи момински
и червена вала прибули.
Вълчан си сватба редеше.
Издели Вълчан, отдели
трийсет момчета за зълви
йоще ми трийсет за девери,
а останалите му бяха
кумове, още сватове -
Вълчан ми беше баш кума.
Ачи за София потеглиха.
Като София наближиха,
гайдата силно запищя,
зълвите, холам, зайграха.
Като София наближиха,
от София града голяма
мало и голямо излизаха:
Софийски моми хубави,
и млади булки изгледани,
и стари баби сбутани -
сичките сватба срещаха.
Като до София втидаха
гайдата на хоро засвири,
зълвите хоро заиграха.
Като са хоро позапря,
булката бакшиш искаше.
Като са хоро позапря,
Софийски моми хубави,
и млади булки сгледани
на купченки са купеха
сички са чудом чудеха:
какви са, холам, тез зълви -
твърде им яки ръцете,
пръстени от моми вземаха.
Вълчан на Стайко думаше:
- Сега ще в София да влезем,
при пашовска хазна ша втидем,
при пусто, хитро хазначарче,
хитро ми, жълто еврейче.
Като при хазната отидем
гайдата силно ша свири,
зълвите, холам, ша играят,
а пък ти бакшиш ша искаш
от пусто, хитро хазначарче.
Останалите кумове и сватове,
хазната, Стайко, ша оберат
и тъй ши са назад повърнат.
Ачи при хазната втидаха.
Гайдата силно запищя,
зълвите, холам, зайграха,
булката бакшиш искаше
от пусто, хитро хазначарче.
Останалите кумове и сватове,
хазната, холам, обраха
и тъй са назад върнаха.
Докато от София излязат
на пашата хабер довтаса,
че му й хазната обрана.
Тогаз са паша угади -
каква е била сватбата.
Пашата гавази повика
и на гавази думаше:
- Бързо, сватбата стигнете
и на баш кума кажете:
сватбата назад да върнат,
йот мене бакшиш да вземат.
Гавази сватба стигнаха
и на баш кума казаха.
Вълчан са, холам, угади
какъв ще бъде бакшиша
и си на Стайку думаше:
- Стайко ле, мой братовчеде,
хай, да са назад повърнем,
да видем, холам, бре Стайко
какво ще сторим, направим
със това куче краставо.
Ачи са назад върнаха
и при пашата втидаха.
Докат при паша отидат,
пашата беше приготвил
три хиляди турци войници -
сватбари да си заловят.
Като при паша втидаха,
гайдата свирна,запищя,
зълвите, холам, зайграха,
булката бакшиш искаше
от тази паша Софийска.
Паша на булка думаше:
- Булко ле, млада гяурко,
я си валата повдигни,
аз да та вида в лицето,
дали си бяла й червена,
каква си, холам, гяурка?
Булка на паша думаше:
- Пашо ле, пашо афенди,
как смейш, пашо да кажеш
тез думи, холам, бре пашо,
на българска булка под було?
Ачи таз млада гяурка,
под тези дрехи момински,
изтегли сабля френгийка -
на паша глава отряза.
Ачи са назад повърна,
и си сватбари отдари:
чеиз и бяха пушките,
и тънки сабли френгийки.
Докато от София излязат -
сички са турци изклали.
И от тогаз, холам, до сега -
в София турчин нямаме.

 


* Рилци; трапезна;

Вълчан войвода - роден в с. Копан, Малкотърновско (вече не съществува). Действал е в Източна Стара планина, Странджа, Родопите, Беломорието и до Цариград. Вълчан е участвал с Индже войвода в заговора с Бимбеловци от с. Факия за унищожаването на спахията Юмер Драза през 1810 г.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2005
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Предговор и редакция Тодор Иванов Живков. София, 1974.