38. ЛОШ СЪН

Юнаци се сбират

Велко из Велес ходеше,
из Велеските пазари,
из Велеските чаршии -
събира Велко отбира
дур седемдесе юнака.
Че си Велко поведе
из Велеските балкани.
На Велеските балкани
Велко чадъри курдиса
под всяко чадърче - юначе,
под единичек - самичек.
Велко си дрямка задряма,
един си съня сънува:
че му й кончето изпотено
и му й сабята строшена…
Кога са от сън събуди,
Велко дружина попита
кой ще му съня отгатне.
Никой му нищо не каза.
Сестриното му момченце
то се на Велко думаше:
- Вуйчо ле, Велко войвода,
твоите сънища не са на добре. -
Велко си у Велес отиди
да си саблята наточи.
Тридня са Велко забави
дорде си саблята наточи.
Като са назад повърна,
на пътя срещна арапче,
арапче черно, омразно.
Конче му беше изпотено,
а ръце му бяха кървави.
Велко арапче попита:
- Арапче черно, омразно,
къде си, холам, ходило,
та ти е конче изпотено
и ти са ръце кървави? -
Арапче дума на Велко:
- Ази си ходех нагоре,
нагоре, горе в Балкана.
Там Велкова дружина намерих -
всички до един изсяках,
само се едно отърва -
сестриното му момченце,
че аз го гонех, прогоних,
прогоних през три балкана.
Само си Велко не видях. -
Велко са люто разсърди
и си на арапче думаше:
- Ази съм Велко войвода! -
арапче дума на Велко:
- Борба ли да са бориме,
със сабли ли да са сечеме? -
Велко арапче думаше:
- Арапче черно, омразно,
саблята, холам, в курвенска,
борбата й, холам, юнашка! -
Ачи са борба сбореха.
Три дня са борба бореха -
ни са арапче наваля,
нито пък Велко омаря.
Велковото конче хранено
то си на Велко продума:
- Велко ле, Велко войвода,
ша та арапче надвие.
Извади си ножче от чизъм,
че си арапче прободи,
арапче да си надвиеш. -
Велко си ножче извади
и си арапче прободи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2005
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Предговор и редакция Тодор Иванов Живков. София, 1974.