97. ТАТАРИ НАБЕЖДАВАТ МОМА ТОДОРА

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Бягайте, село, бягайте,
бягайте да побегнеме,
че кат татаре да вървят,
да вървят, джанам, да метат
през това село голямо,
голямо, джанам, Добруджа!
Бягали село, бягали,
бягали, та побягнали,
Тодора не е бягала,
Тодора е наготвила
до девет пещи лябове,
девет бъчви благо вино,
десятата баш ракия.
Вървили, джанъм, метали,
кой по два ката, кой по две,
я най-малкото татарче,
той си Тодори метнало
неговат пръстен сребърен
с неговат везан тестемен,
че си татарям говори:
бел трандафил неразпукнат,
неразпукнат, неразцъфтен!
Пречула се бела Неда,
пречула се, мар, чула се
по съ земя околиа,
Вардарската Вардариа.
На сон мома се открала
мегю майка, мегю татка,
мегю девет мили бракя,
девет бракя, девет снахи,
дванаесет мили внуци.
Открал я йе рус войвода,
дренлиата, сам агата;
префърли я през бел Дунав
в чаирето, ливагьето.
Там опнаа три чадъра,
три чадъра, три миндера:
един чадър бели чадър,
други зелен, други румен -
Под бел чадър бела Неда,
бела Неда с рус войвода,
под зелени сеймените,
под румени сиви кони.
Три дни Неда мъртва лежа,
разбуди се в четвърти ден,
тогай веле, ем говоре:
- Мори, мале, мила мале,
подай, мале, шарен бардак,
шарен бардак студна вода,
да се напиям, да се оладам!
Тогай веле рус войвода:
- Мори, Недо, бела Недо,
не си, Недо, при майка ти,
ток' си, Недо, в чаирето,
под бел чадър с рус войвода.
Ка си дочу бела Неда,
тогай веле ем говоре:
- Варай, варай, рус войвода,
молям ти се, кланям ти се,
да ми даишо остро ножче,
да пресечам жолта дуна,
да разтопам моя уста!
Излъжа се рус войвода
да й даде остро ножче.
Не разсече жолта дуна,
тук се Неда убодила
ов нейното клето сърце,
и на место душа даде.
бел трандафил неразпукнат,
неразпукнат, неразцъфтен!
Пречула се бела Неда,
пречула се, мар, чула се
по съ земя околиа,
Вардарската Вардариа.
На сон мома се открала
мегю майка, мегю татка,
мегю девет мили бракя,
девет бракя, девет снахи,
дванаесет мили мнуци.
Открал я йе рус войвода,
дренлиата, сам агата;
префърли я през бел Дунав
в чаирето, ливагьето.
Там опнаа три чадъра,
три чадъра, три миндера:
един чадър бели чадър,
други зелен, други румен -
под бел чадър бела Неда,
бела Неда с рус войвода,
под зелени сеймените,
под румени сиви кони.
Три дни Неда мъртва лежа,
разбуди се в четвърти ден,
тогай веле, ем говоре:
- Мори, мале, мила мале,
подай, мале, шарен бардак,
шарен бардак студна вода,
да се напиям, да се оладам!
Тогай веле рус войвода:
- Мори, Недо, бела Недо,
не си, Недо, при майка ти,
ток' си, Недо, в чаирето,
под бел чадър с рус войвода.
Ка си дочу бела Неда,
тогай веле ем говоре:
- Варай, варай, рус войвода,
молям ти се, кланям ти се,
да ми даишо остро ножче,
да пресечам жолта дуна,
да разтопам моя уста!
Излъжа се рус войвода
да й даде остро ножче.
Не разсече жолта дуна,
тук се Неда убодила
ов нейното клето сърце,
и на место душа даде.
- Татарине ле, царьо льо,
толкова ходих и ходих,
нийде си личе не найдах,
личето и приликата,
тува си найдох личето,
личето и приличето,
хубава мома Тодора.
Ялате беда да метнем -
пет коня ни са липсали,
пет коня, пет товарника,
я ни конето найдете,
я ни Тодора издайте!
Тодорината майчица,
тя си татарям говори:
- Татарине ле, царьо льо,
ко я, царю, наистина,
халал ви правя Тодора,
ако я беда, царьо льо,
халал не ви я сторювам.
Дорде от село излезе,
на пет я коня кладете,
и петтяхто да са пукнат!
Дорде от село излезе,
на пет я коня кладаха,
и петтяхто са пукнали.

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.