81. БРАТ И СЕСТРА, ДАДЕНИ ЗА КРЪВЕН ДАНЪК, СЕ ПОЗНАВАТ

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Чу ли, Тодорко, чу ли, разбра ли,
че турчин дойде, турчин колжия,
турчин колжия, янкесажия,
та моми сбира - се сиротички!
Та се събрали чорбажилията,
чорбажилията и държевите,
та се спитали и се сдумали:
- Ся коя мома белжик да дадем?
Хате да дадем бяла Тодорка,
че кя си нема отнийде никог -
майка си нема да я оплаче,
татко си нема да я откупи,
братец си нема да я отбрани!
И като рекли, така сторили. (2)
Чорбажилията хоро сторили,
богатска щерка хоро хми води.
И той я дръпна колен колжия,
колен колжия, янкесажия,
и той я дръпна, белжик я забра.
Тръгна тогава мало й голямо,
мало й голямо да я опратят,
да я опратят, да я оплачат.
Опратиха я, оплакаха я
оплакаха я цялото село.
И той я забра колен колжия,
колен колжия, янкесаджия.
С камшик я бие по бяла шия,
кон му я тъпте по бели пети;
бели хи пети в кръв се оляха,
пъстри хи поли бербат станаха.
И кя си плаче бяла Тодорка,
пък той я пита колен колжия,
колен колжия, янкесажия:
- Мари Тодорко, бяла Тодорко,
мари, милно ли ти е вашето село,
вашето село, ваше и наше?
- Нашето село огън го гори,
огън го гори, дано изгори!
Че я си имах еднинко братле.
за белжик дойдаха - него дадаха,
сега дойдаха - мене дадаха!
- Мари Тодорко, бяла Тодорко,
ти да го видиш, познаваш ли го?
- Сал да го видя, и ще го познам.
Кат бяхме малки, малки, глупави,
телци пасяхме, желъд сбирахме,
желъд сбирахме, та го печахме.
Та желъд пукна, пукна и фръкна,
та му изгори малото пръстле,
малото пръстле на десна нога.
- Мари Тодорко, бяла Тодорко,
мари, ела ми събуй десният ботуш,
та да те видя познаваш ли го!
И кя му събу десният ботуш,
та си познала нехино братле,
нехино братле - колен колжия,
колен колжия, янкесажия.
Колен колжия Тодорки дума:
- Мари Тодорко, бяла Тодорко,
мари, запретни си бялото гриже,
та да ти сипя жълти ялтъне,
че ше се назад двама повърнем!
И той я върна колен колжия,
колен колжия, янкесажия.

Още при първата публикация е допусната грешка, повторена и в ДДБЙ - пасажът от стих 15 до стих 25 (тук набран с курсив) стои не на място в края на песента; вероятно в ръкописа на Г. Горов песента е била на две колонки; в това издание предлагаме своята поправка, подчинена на фабулната логика (бел. ред. Т.М.).

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.