76. ЕНИЧЕРЧЕ ИЗРАВЯ СНАХА СИ ОТ ГРОБА

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Анатема та, мамо ма,
дето ма доби, израни
еднининко, та лубовнико,
та че ма, мамо ма, проводи
на Дунав вода да точа.
И токах, мамо, и токах,
догде петлите да пеят,
върли ма турци вардили,
вардили и ма фанаха,
еничерче ма писали.
Деня ма, мамо, накарват
син-зелен байрак да нося,
ноще ма, мамо, накарват
пресни гробове да копам.
И копах, мамо, и копах,
изкопах млада невяста
с булкинска си премена.
На ръце, мамо, имаше
сребърни гримни виени,
реках гримни да откопча -
бели хи ръце подути;
на шийка гердан имаше,
сребърен гердан подкован,
реках гердан да откопча -
бяла й шийка подута;
на пръста пръстен имаше,
реках пръстен да откопча -
пръстете хи са подули.
Пръстен ми беше, мамо льо,
на мойто братче Иванчо.

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.