|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
68. МАЙКА ПРАЩА СИН В РОБСТВО
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...
Чу са, прочу са робството
от Дунав дор планина,
от изгрев-слънце до залез.
От всека къща по човек,
до сама мама ред доде
и тя човек в робство да прати.
Мама си има три сина,
мама се чуди и мае
кого във робство да прати:
да прати мама Стояна,
Стояну дребни децата,
да прати мама Ивана,
Ивану млада булката,
да прати мама син Велчо,
син Велчо малък и глупав,
той не ще да се уплаши,
че във робството отива.
Това е било през деня,
вечерта седат да ядат,
седнали, не посегнали.
Мама ги наред изгледа
и бистри сълзи оброни.
Никой не я видел,
най я виде син Велчо
и си на мама продума:
- Защо ни наред изгледа
и бистри сълзи оброни,
кой те, мамо, наскърби?
Мама син Велчо думаше:
- Никой ме не е наскърбил.
Имаш си вуйчо далеко,
че се вуйчо ти заженил,
нема кой девер да иде,
до мен калеска проводил,
младо деверче да пратя.
Син Велчо мами продума:
- Ази ще, мамо, да ида
на вуйчо младо деверче.
Всичките Велча стягали,
мама му хлеба месеше,
буля му коса решеше,
батьо му конче стягаше,
сестра му венец виеше
и косата си скубеше.
И са Велчо пратили.
Девет години в робството,
ни едно писмо не прати.
Хирево, Севлиевско (Стоин-ССБ, с. 87, № 233).
=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка
Бояджиева. София, 1989.
|