64. РАДА ПРИ СЕСТРА СИ - ТАТАРСКА ЦАРИЦА

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Радо, Радо хубава!
Била й Рада хубава,
яла й била годена -
тънки дари тъкала,
навън не е изляла,
да си чуе, разбере,
да си чуе, да бяга.
Сякой чуло, бегало,
Рада мома не чула,
не чула й не бегала.
Фанали я татари,
водили я, водили,
завели я, завели
у пашата на двори.
Цар си в двори седеше,
на царица думаше:
- Излез, излез, царице,
та да видиш, царице,
какво й добро у нас дошло:
по-хубава от тебе,
по-бяла и по-червена,
по-тънка и по-висока.
Царица каил не стана,
накара я царица
три дни жито да вее.
Рада, Рада хубава,
колкото жито вееше,
по-хубава ставаше.
Тя се чуди и мая
какво да я накара,
дано Рада погрозней,
погрозней Рада, почерней.
Накара я царица
три дни пещи да пали.
Рада мома хубава,
колко пещи палеше,
по-хубава ставаше.
Накара я царица
три дни свещи да прави.
Рада мома хубава,
колко свещи правеше,
по-хубава ставаше,
по-бяла и по-червена,
по-тънка и по-висока,
Попита я царица:
- Радо, мома хубава,
от каква си природа?
Рада дума царици:
- От попска съм природа.
Царица й говори:
- Радо, Радо хубава,
ний сме били две сестри!
За ръка са фанали,
водили са, водили,
плакали са, плакали,
дур са двете умрели.

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.