63. СТАНА ГРАОВКА И ТАТАРИ

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Стана праовко, граовко!
Чул ми се Угрин татарин,
що се чуло, се бегало;
село Праово, Граово,
село Праово не бега,
него господар не пуща,
на селяне говореше:
- Селяне море, селяне,
бре, селяне, селски кметове,
бре, седете, не бегайте,
та голем поклон гответе -
педесе крави ялови,
шеесе вакли овнове,
педесе руди рудици.
У село го не пущаме,
под село ке го запреме
под село във ливадите,
под китената китеница,
под високо ореше.
Па седеа, не бегаа,
голем поклон готвиа -
педесе крави ялови,
шеесе вакли овнове,
педесе руди рудици;
у село го не пущиа,
под село са го запрели,
под селото са в ливадето,
под китената китеница,
под високо ореше.
Три дни отурак седеа,
триста са пушки пукнали,
триста души паднали,
триста са коне пукнали.
Кога било четвърти ден,
па станаа, та кренаа.
Що би живо, се поскокна
да гледа Угрин татарин.
Малка Стана изскокнала.
Девет е годин лежала,
та е лице променила,
като жълта качунчица,
като сина перунига;
та й е коса капнала,
с тояжка се подпирала,
та е през плет погледнала.
Па минаа, що минаа,
Па мина Угрин татарин.
Едно ми младо татарче
па се назад обърнало,
та се согледа малка Стана,
сънце му е огреяла,
като деня на пладнина.
А то вели и говори:
- Назад ми, назад, татре,
я се назад обърнете,
да видите какво добро,
какво добро през пет гледа!
Три дни отурак седохме,
триста сме пушки пукнали,
триста сме души удрили,
триста са коне паднали,
още триста нека паднат,
тов адобро не оставям!
Па се назад повърнаа,
още са три дни седели.
Попленили малка Стана,
па я далеч отведоа,
у татарска църна земя.
Водиа я мало много,
мало много девет годин,
зиме по студни ледове,
лете по жешки камене,
та стана църна татарка.
Па ойдоа в едно село,
сгодило се на голем ден,
на голем ден на Великден.
Момите хоро играа,
ергени хоро водеа,
невести песни поеа,
момчета камен фърляа,
дечица топка играа.
Постояла малка Стана,
постояла, погледнала,
па порони дробни съзи.
Догледаа я татаре,
та на Стана говореа:
- Море, Стано, малка Стано!
Защо рониш дробни сълзи?
дали ти се нажалило
за невести за песните,
или ти се нажалило
за момите за хорото,
или ти се нажалило
за момците за камено,
или ти се нажалило
за дечица за топката!
А Стана им говореше:
- Нито ми се нажалило
за момците за камено,
нито ми се нажалило
за дечица за топката,
нито ми се нажалило
за момите за хорото,
туку ми се нажалило
на невести за песните!
А татаре й говореа:
- Мари, Стано, малка Стано,
я се фани на хорото,
дваж се, триж се, бре, обърни!
Послуша ги малка Стана,
па се фана на хорото,
завърте се на дваж, на триж.
Проговори малка Стана:
- Е виека, мили бракя!
Свите хоро на търкало,
та погубете татарина,
та си мене изробете!
Сви се хоро на търкало,
погубиа татарина,
па си Стана изробиа.

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.