59. МОМЪК НАМИРА ПРИЛИКА - СЕСТРА СИ РОБИНЯ

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Стоян майци си думаше:
- Глави ме, мале, жени ме,
доде съм младо зелено,
младо зелено, лефтеро,
доде ме галят момите,
галят, мале ле, драговат,
доде ми грабят китките!
Мама Стояну думаше:
- Походи, сино, походи,
походи, полефтеровай
и още по отбировай,
да сбереш мъка и стока,
прямена да си кердосаш -
лефтерската си прямена,
и да си найдеш ликата,
ликата и пряликата.
Походил Стоян, погледал,
погледал, поотбировал,
та е сбрал мъка и стока.
Нийде си лика не найде,
дор не отиде, отиде
на едно село далечно,
далечно и още по-далечно,
на царювите дворове.
Та там си найде ликата,
ликата и пряликата -
една ми влаха- влахинка,
една царюва робинка.
Робинка двори метяше,
Стоян робинки думаше:
- Мари, робинко, робинко,
робинко, влаха-влахинко,
мари, ела ми пристани,
пристани, та ме приследи,
да те, робинко, заведам
на нашат мирен вилает,
при мойта стара майчица!
Кя му робинка пристана,
пристана, та го присляди.
Вървили, шу са вървили,
мръкнало, огън стъкнали.
Кървава роса паднала,
та хми огънят изгаси.
Стоян робинки думаше:
- Мари, робинко, робинко,
робинко, влаха-влахинко,
мари, от кой си вилает,
мари, чия си дъщеря?
- Стояне, любе Стояне,
я съм от горен вилает
и съм попова дъщеря,
попова, поп-Николова.
- Мари робинко, робинко,
ние сме били роднина:
една ни майка гледала,
едно сме мляко сукали,
на едно сърце лежали!

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.