48. РОБИНЯ В ГОРАТА

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Робине, нъщна крадена,
от ръки в ръки дадена,
до турски ръки допрена!
Турчин робиня я обзел,
та я е водил и водил
във една гора зелена,
където пиле не пее,
където овчар не ходи.
Че хи турчинът думаше:
- Робиньо, нъщна крадена,
викни ми, запей, робиньо,
от едно гърло два гласа,
от една уста две думи!
А робиня му думаше:
- Кък ка да викна, турчине,
моите днве дечица
снощи със майка лежаха,
заран без майка стапнаха,
немам си нийде никого
да ги увързе, опаше,
ни късче ляб да им даде.
Я турчин хи си думаше:
- Викни ми, викни, робиньо,
да ми се сърце разключи,
че ми е сърце сключено
със девет златни нафтаря!
Че бе робиня викнала
от едно гърло два гласа,
от една уста две думи.
Та що хи било песента:
- Боже ле, Боже Господьо,
изсъхни, Боже, гората,
дано си найдят робиня!
Де стоял Господ, та слушал,
та си гората изсъхна,
та си робиня найдаха.

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.