4. МАРКО ПОГУБВА ПЛЕНИЛИТЕ ГО ЕНИЧЕРИ

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Пие Марко това добро вино
у горица ладна меана,
но го пие с братя, ни с дружина,
нел го пие с турци еничери.
Турци гледа Марко да опоят,
Марко гледа турци да опои.
Гледали са турци еничери,
гледали са и го опоиа.
Па фанаа Маркоте юнако,
що го турци люто овързая,
увързая, люто уковая -
на ръце му два свилни гайтана,
на гърло му два дробни синджира,
на нозе му двои дукадии -
на Маркоте потио говоре:
- Стани, стани, Марко добър юнак,
стани, стани, пат да ни казуеш!
С ръце става, не може да стане,
с нодзе става, не може да стане,
глава дижа, глава се не дижа,
па на турци потио говори:
- Бога, вамо, турци еничери,
що ми гайтан на ръце прилега
като моме до две вити гривни,
що ми синджир на гърло прилега
като моме сребърна гердана!
Па на турци потио говори:
- Бога вамо, турци еничери,
пущете ми току десна рака
да извадим дивит и артия,
да напишем тая бела книга,
бела книга, а кърваво писмо,
да се макя на сина не нада,
да се рани на какво си може.
Слушаа го турци еничери,
пущиа му току десна рака,
та си бръкна у свилни джобове.
Не извади дивит и артия,
нел извади сабля дипленица,
та погуби турци еничери,
па си ойде дома на дворове.

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.