32. СБЪДНАТ СЪН ЗА УЧАСТТА НА БРАТ И СЕСТРА

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Бегали бракя, бегали,
три дни през гора минали,
а четири дни през вода.
Найдоа дърво високо,
седнаа да починаа.
Легнала Стана, заспала,
и заспала, сон видела:
зададе се тевен облак,
по облако ситна роса,
по росата едър градок,
по градоко матен порой,
у порое две стръчлета,
две стръчлета босилчета.
И станува, сон кажува,
сон кажува на брата й:
- Петродиа, мило брате,
каков си съм сон сонила!
Зададе се тевен облак,
по облако ситна роса,
по росата едър градок,
по градоко матен порой,
вов порое две стръчлета,
две стръчлета босилчета.
А брата й говореше:
- Ой ле Стано, мило сестро,
щото си е тевен облак,
тава си са силни турци;
щото си е ситна роса,
тава си са наши съзи;
щото си е едър градок,
тава си са крушумето;
щото си е мътен порой,
тава си са наши кръви;
щото са си две стръчлета,
тава си сме ние с тебе.
Ке изпънаа клети турци,
мене младо ке погубаа,
тебе млада ке залюбаа.
Да не ти е просто, сестро,
с турчин дума да продумаш,
в турчин очи да изправиш!
Изпъниа клети турци,
него младо загубиа,
неа млада залюбиа.
Седела е девет годин,
с турчин дума не продума,
в турчин очи не изправи.
Доведоа два тъпаня, до две зурни,
затупаа, засвириа,
дано Стана да продума;
па си Стана не продума,
в турчин очи не изправи.
Доведоа до две гайди,
до две гайди, две дайрета,
засвириа, затупаа;
па си Стана не продума,
в турчин очи не изправи.
Доведоа два кавала,
два кавала, до три моми,
засвириа, запеяа,
запеяа, заиграа,
тога Стана продумала:
- Ой ле брате, мило брате,
пустиа ти писан кавал!
И продума, и возкресна.

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.