3. МАРКО ОСВОБОЖДАВА ТРИ СИНДЖИРА РОБИ

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Пойде Марко през гора зелена,
па на гора тио отговара:
- Е горице, горице зелена,
защо си ми рано повейнала:
дали те е секира отсекла,
или те е рожба потрошила,
или те е слана попарила?
А гора си на Марко говори:
- Фала Марко, фала Кральевино!
Мене не секира отсекла,
мене не рожба потрошила,
нито ме е слана попарила,
на минаа три синджира робье.
Със ногье ми корен подкопаа,
със глави ми скалъпье отрошиа,
със сълзи ми шума изгориа,
затова съм рано повейнала.
Караа ги три цръни арапье -
един синджир се млади момчета
се момчета, Марко, се пребрани,
се пребрани, се едни на порас,
се едни на порас и на лице,
се момчета на цръни момчета,
със синджире, Марко оковани,
със чембаси, Марко оперени.
Треки синджир се млади девоки,
се девоки, се едни на порас,
се едни на порас и на лице,
се девоки у руси сколуфи,
със гайтане, Марко, наградени,
със синджире Марко, оковани
и със китки, Марко, оперени.
У девоки девокя личеше,
като вика, за тебе сборува:
"Кам те, Марко, кам те, Кральевино,
кам те, Марко, сега да ме видиш?
Пролет дойде, я ти китка носим."
А Марко си на гора говори:
- Е, горице е моя сестрице,
одавна ли робье заминаа?
А гора му тио отговара:
- Ни одавна, Марко, ни е скоро,
еве има колко три саати.
Стегна Марко коня Шареяна,
удари го с летва зенгия,
удари го от левата страна -
кръв му капна от десната страна,
та прелете през зелена гора,
та излете на широко полье
и съгледа три цръни арапье.
Провикна се Марко отдалеко:
- Дура, дура, три цръни арапье,
почекайте и я да ви стигнем!
Застанаа три цръни арапье,
Та ги стигна Марко Кральевина,
та па си им тиом отговаря:
- Фала вазе, три цръни арапье!
Отпущете гиздава девокя,
да не личи у млади девоки
като овца у големо стадо.
Арапье му тиом отговарят:
- Назад, назад, непознат делио,
доде не сме и тебе фанали,
че имаме една празна халка,
та че личиш у млади момчета
като мома у млади девоки.
А Марко си на арапье каже:
- Какво ли е, какво ли че стане -
ясно беше, темен облак иде!
Погледнаа три цръни арапье,
погледнаа отде облак иде.
Тръгна Марко сабля дипленица,
леко мана, два пъти повтори,
опаднаа три цръни арапье,
останаа три синджира робье,
та ги връна Марко Кральевина,
та минаа през зелена гора.
Засвирна млади момчетия,
запеяа моми невести:
- Да живее Марко Кральевина,
че погуби три цръни арапье!
Сичка се е гора зарадвала
и високо клонье е дигнала.

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.