25. ЯНКУЛА ЗАГИВА НА КОСОВО

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Янкула, млад Янкула,
Янкула, Влашка войвода!
Янкула коня хранеше
во тая града Солуна,
на солунски меани,
с ситна слама оризова.
Янкула коня поеше
с негошко вино благушко.
Янкула коня зобеше
со големерска пченица.
Янкула коня ковеше
на солунски налбанти,
на налбанти се молеше:
- Ей, налбанти, мили брате!
Харно ми коня ковайте,
карагрош плочи клавайте,
алтани клинци редейте!
Янкула седло кроеше
на солунски сарачи
от чиста свита, камуха.
Янкула узда правеше,
карагрошове лееше
на солунските златари.
Коня оружи престегна;
коня му веле говоре:
- Що ме на тимар удираш?
Дал ке ме мене продадиш
или ке ме менка учиниш
за друга коня по-харна?
Янкула веле, говоре:
- Ей ти, коню, мой другару!
Ннито те, коню, продавам,
ни те, коню, разменувам;
дошло писмо от Влашка ная,
да си пойдам на Косово,
Косово поле широко;
настанала турска ордя,
турска ордя, силна войска,
ке си пойдам дури тамо.
Вяхна коня и киниса,
пойде на поле Косово,
та влезе в турска ордиа,
та извади остра сабя,
та си фати да си сече.
Как влезе в среде ордиа,
пушка пукна, Янко падна.
Коня застана над него,
коня диван да му чине;
с грива му сенка чинеше,
с опашка мухи бранеше,
ем дробни сълдзи ронеше,
там и она до нег падна,
до нег падна, душа даде.

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.