21. ГИБЕЛТА НА ЦАР ИВАН ШИШМАН

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Сон сонила софийска кралица,
сон сонила и сон бълнувала -
насред се е небо препукнало,
ситни звезди по земя паднале,
ясен месец кървав е изгреял,
а по него звездице деница,
и она кървава изгрела.
Проговара Еница кралица:
- Чуеш мене, Шишманине Яне,
що пророк съм сънок съновала -
насред се е небо препукнало,
ситни звезди на земе паднале,
ясен месец кървав е изгреял,
а по него звездица деница,
и она е кървава изгрела.
- Чуеш тизе, Енице кралице,
що сон казва, що во книга пише -
щото се е небо препукнало,
оно се е царство препукнало,
препукнало и че пропадне,
че пропадне е че изгуби -
старо царство, българското кралство,
а що са си звезди попадале,
това си е българска войскя:
че изпадне, че да изгине,
че да гине нашио стар братец,
стари братец, сам цар Иван Шишман,
че погине Михаил Василич.
А що си е месец кървав изгрел
и по него звездица деница,
после них чем и я загинем,
а по мене тизе че загинеш!
Докъд они това си думали,
книга стигна от Костенец града,
дойде книга на Шишмана Яне:
"Скоро бърже, Шишманине Яне,
да собереш три иляде войскя,
па да дойдеш на Костенец града,
Костенец го турци обградиха,
Цар Шишмана во тесно туриха!"
Ка прочете Шишманине Яне,
ка прочете това бърза книга,
он е събрал три иляди войскя,
че я води на Костенец града;
а оно го любе пущило,
Яна любе, Еница кралица,
дору слънце рано да изгрее.
Еница е пустинка гъркинка,
не я грежа за българско царство,
не я грижа за своего мъжа.
Ала ето втора книга стигна:
"Сбери войска и да стигнеш скоро
на онова Ихтиманско поле,
царя гонят и че го настигнат,
че ухватят Михала Василич!"
И тогай го любе не пущало,
дори слънце на ручок не дойде.
Ал' ете ти трекя книга стигна:
"Скоро, скоро, Шишманине Яне,
да пристигнеш, войскя да доведеш,
да доведеш пет иляде войскя:
затвориха Василич Михала,
че погубят царя Шишмана!"
И тогай го любе не пущило.
Не послуша Шишманине Яне,
не послуша свое първо либе
и си пойде в Ихтиманско поле,
и си пойде на воз река Искър.
Искър тече кървен и пороен
и си носи юнашки калпаци,
цели трупе, ръце от юнаци;
Искър гази премлада девойка,
Искър гази, та лови калпаци.
Проговори Яне Шишманине:
- Хвала тебе, премлада девойко,
защо ловиш юнашки калпаци,
улови ми трупе от юнаци,
да ги видим кои са, какви са!
Я хвати ми там оная ръка!
Проговори премлада девойка:
- Не си сакам, слезни хвати си я!
Я си имах три брата юнака,
сите беха на войскя отишли,
сгодиха се во Костенца града,
и тримата у бой са паднале,
та им тражим три добри калпаци,
да не би им у них книга нашла,
та да видим що ни нарачуе.
Засрами се Яне Шишманине,
па отседна от своето конче,
та си хвати ръка от юнака,
на ръката пръстен бурмалия,
на пръстено Иван Шиман пише.
Па се дърпа Шишманине Яне
и се метна на врано си конче,
па повика, що го сила държи:
- Що стоите, момци що гледате?
Погубен е сам цар Иван Шишман.
Я хайдите налево да идем,
да тражиме Василич къде е,
дано барем него да найде ме!
Тръгнали са налево да идат,
излезли са в Ихтиманско поле,
стигна ли са пред Ступена града,
с пушки турци градо оградили,
с маждраци са караул оплели.
Ка ги виде Шишманович Яне,
юриш стори, караул изсече,
юриш стори и у градо влезе.
А тамо бе Василич затворен.
Проговори Шишманович Яне:
- Прости мене, Василичу брате,
дай ми воля сега да погубим,
да погубим сва турска ордия,
да те водим у София стара.
Проговори Михаил Василич:
- Не прощавам и не давам воля!
- Къде бе ти, по-напред да дойдеш?
Сега вече мина щиро време,
турска войскя вред е попълнила,
я не знаем къде ми е тато!
Разлюти се Шишманович Яне,
та си юзе нему остра сабя,
та си пойде воз турска ордия,
що докачи, све на нож удари,
па се врати и градо ойде.
Проговори Шишманович Яне:
- Хвала тебе, Василичу млади!
Прости мене, ти мой мили брате!
Дай ми воля сега да погубим,
да погубим турска ордия,
да те водим у София стара!
Проговори Михаил Василич:
- Не прощавам и воля не давам!
Защо тизе първи път не дойде,
сега вече мина щиро време!
Па се върна Шишманович Яне,
повърна се воз турска ордия,
да погуби сва ордия турска.
Бог да бие една дърта баба,
що научи турци еничери -
прашали я и она им каже:
- Хвала вазе, турци еничере,
българи са силни и инати,
а па Яне много харен юнак,
они вазе тува че погубят.
Ви търчете на Искър на мосто,
изхвърляйте ваши остри саби,
върлете ги на Искър на мосто,
на Янете коно не е кован,
ега му се коно убодеше,
убодеше от острите саби.
Послушаха турци еничери,
послушаха тая стара баба,
та върлиха нихни остри саби,
върлиха ги на Искър на мосто.
Минал моста Шишманович Яне,
убола се неговата коня,
паднала е неговата коня,
с него падна Шишманович Яне,
па е паднал на осстрите саби
и се ранил на неколко места;
стигнали го турци еничери,
отсекли са нему руса глава.

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.