2. МАРКО ПОГУБВА ЧЕРНА АРАПИНА

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Золум прави от Стамбола цара,
золум прави низ Стамбола града,
золум прави по сички краини,
та потурчва момци и девойки
и потурчва премлади невести.
Па е мало, че им вера мени,
и теляри по краини пуща
да си викат редом по земята -
що е турчин, вино да не пие,
християни черква да не градат,
да не носат червено, зелено.
Сичко живо цара послушало,
само Марко личба не признава,
та накара турци еничери
в рамазана вино да си пият,
и направил тая света черква,
облекъл е червена долама.
Се е ошло и до цара ойде,
научи се у Стамбола цара,
па си прати три млади теляри
да си викат редом по земята -
който може Марко да улови
и при цара жив да го докара,
нему дава от Стамбола цара,
нему дава три товара благо
и му дава Прилеп да кралюва,
и му дава Марковите двори,
и му дава Марковото либе,
Марку либе Елена невеста.
Не нае се от Турско, Българско,
а нае се от черно Арапско -
наел се е Черна арапина,
що му очи като конски плочи,
долни устни до гърди опират,
а горните до веждите стигат -
страшна грозотия, Бог да го убие!
Па си ойде при Стамбола цара,
па му цуна ръка и колено,
па на цара тио проговара:
- Таком Бога, от Стамбола цара,
я че фанем Маркоте юнака
и при тебе жив че го докарам,
ама искам нещо да ме дариш.
Проговори от Стамбола цара:
- Я ти давам три товара благо,
и ти давам Прилеп да краловаш,
и у Прилеп Марковите двори,
и ти давам Марковото либе,
Марку либе Елена невеста.
Яхна коня Черна арапина,
та си ойде у Прилепа града.
Согледаа го пусти прилепчани,
сички са се, боме, бре изкрили -
страшна грозотия, Бог да го убие!
Па си пита черна арапина
тамо ли е Марко Кралевики.
Казали го у Будина града.
Ка отиде у Будина града,
Согледаа го пусти будинчани,
сите са се, боме, изпокрили.
А що беше Марко Кралевики,
он излезна на мегдан широки,
па го пита Черна арапина:
- Таком Бога, непознат юначе,
като один одиш низ Будина града,
не виде ли Маркоте юнака?
А Марко тио проговара:
- Тук е Марко и го знам къде е,
ама сакам право да ми кажеш
що ти требе Марко Кралевики,
та го дириш по Будина града.
Проговори Черна арапина:
- Че ти кажем, нема да те лажем:
изпрати ме от Стамбола цара
да уловим Маркоте юнака
и при цара жив да го закарам.
Та ми дава от Стамбола цара,
та ми дава три товара благо,
и ми дава Прилеп да краловам,
и у Прилеп Марковите двори,
и ми дава Марковото либе,
Марку либе Елена невеста.
Рипна Марко на нодзе юначки,
па на арап тио проговора:
- Бог убил те, Черна арапино,
Марко питаш, Марко не познаваш -
я сам Марко от Прилепа града.
А що беше Черна арапина,
разтрепери като лист от дърво,
па се чуди с Марко що да прави.
Мана сабя Марко Кралевики,
мана сабя да се пошегува
и арапу глава отъркаля.
Па я тури Шарку у зобница,
па отиде код Стамбола цара.
Согледа го от Стамбола цара,
па на Марко тио проговара:
- Таком Бога, Марко Кралевики,
я не пратих Черна арапина,
не пратих го тебе да погуби,
а го пратих ти да го погубиш.
А що беше Марко Кралевики,
он извади арапова глава,
та я фърли на диван високи.
Согледа я от Стамбола цара,
та го фана треска тригодишна.

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.