14. СЪН ЗА ТАТАРСКО НАШЕСТВИЕ

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Рисано царице,
млада везирице!
Седнала Рисана
във град, във градина
под блага ябълка,
шев е зашивала -
соколови очи,
паунови пера.
Дрямка я нападна,
Рисана говори:
- Робини геркини,
мои ратайкини,
я донесете ми
свилна възглавница,
та мало да легна,
та мало да заспе.
Тия й занеле
свилна възглавница.
Мало е легнала,
Мало е заспала,
сън е сънувула:
че са провалило
това ясно небо;
това ясно слънце
в блато утънало;
ясна месечина,
тя у пълно гряе.
Тя си е станала,
па на царя каже:
- Царьо господарю,
какъв сън сънувах!
Че са провалило
това ясно небо;
това ясно слънце
в блато утънало;
ясна месечина,
тя у пълно гряе.
Я цара й каже:
- Рисано царице,
млада везирице,
татаре же дойдат,
мене же погубят,
тебе же попленят.
Още това думат,
татаре дойдоа,
цара погубиле,
нея поплениле.

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.