125. ГРОЗДА ХАЙДУТКА

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

- Гроздо ле, мома хубава,
много ти здраве от брат ти,
от брат ти, Гроздо, Дамяна:
да идеш, Гроздо, да идеш
да си го, Гроздю, подрещнеш.
Лоша го й среща срещнала,
откак е в гора излезал,
се осам-девет години,
нищо не си е сдобило,
що си е време губило.
Облечи, Гроздо, фистанче
и срещнатото кафтанче,
Облечи рухо другишко,
що си го другош носила,
на другишките времена,
на размирните години.
Фанала конче хранено
през тия равни дворове,
па е излезла из тия,
из тия мали вратици,
да я не видят нейните,
нейните двете етърви,
та е отишла във гора,
във гора, Грозда, зелена,
на широката падина,
код хапарамийски кладенци,
прод тая сенка дебела,
при тая вода студена.
Вързала конче за букя,
ела ти брат и Дамянчо.
Грозда на Дамян говори:
- Брате ле, брате Дамяне,
аз съм си чула, разбрала,
че ще замине мерия,
мерия, царска вергия,
четиридесе товаре
и седам души татаре.
Вързала Грозда дервене
и тия тесни клисури.
Задала си се мерия
с четиридесе товаре
и седам души татаре.
Помъкна Грозда саблето,
та се обърна налево,
налево, Грозда, надесно.
Посекла си е татаре,
освои царско имане.
Седная пари да делят.
Дето е Грозда седела,
мъжко е дете сдобила
и нему дел е турила.

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.