121. МАНОЛ ВОЙВОДА И СЕСТРА МУ

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Еленка булка хубава,
Еленка млада котленка,
мъжка си рожба добила,
добила и продумала:
- Храни ма, мамо, гледай ма,
да стана десетгодишен -
от царя царство ша земна!
Еленка млада котленка
имала братец войвода
в троянска гора зелена
със седемдесе юнака,
със седем сини байряка.
Еленка хабер проводи:
"Де да е Манол, да доде,
да доде Манол във Котел,
да ми детето нарече
с негово име Манолчо."
Бързо си хабер донесли
във тая гора зелена
и на Манола думаха:
- Маноле, млада войводо,
насд ни сестра ти проводи,
хабер, Маноле, да сторим -
мъжка си рожба добила,
с нази във Котел да додеш,
детето и да наречеш
на твойто име Манолчо.
Манол им отговаряше:
- Не мога, кардаиш, да дода,
веке са девет месеца,
никаква кяра нямаме.
Снощи ми хабер довтаса
от Сливен града голяма -
царска ще хазна да мине,
аз съм си пътя завардил,
хазната да си оберем,
тогаз на Котел ще дода,
да и детето нарека
на мойто име Манолчо.
Ако ли пък ма убият,
млого и здраве носете
на мойта сестра Еленка,
Манолчо да ма замести,
дано си царство отнемем!
Мина са млого, не малко,
и хазната са зададе
със млого мина сеймени.
Маноловата дружина,
тая са, холан, разбяга -
сам си е Манол останал,
той са от пътя отстрани.
Хазната мина, замина,
Манолу сърце късаше.
А че са Манол разгневи,
че стана, скокна, Маноле,
та си хазната настигна,
извади сабя бащина,
сред сеймените застана;
дорде са, холан, усетят,
половината паднаха,
пък половината бягаха,
самси Манол останал,
че си хазната претреби.
Облече дрехи просешки,
напълни торба със брашно,
до полвината със злато,
нарами кривак божешки,
а че за Котел потегли.
Вървял е тъкмо три деня,
по пладне влезе във Котел,
у Еленкини отиде.
Като го видя Еленка,
тя си Манолу душаше:
- Маноле, братче по-малко,
како си чудо направил!
Нощес та тука търсиха -
Котел е пълен и сеймени,
ша та, Маноле, уловят,
къс по къс ша та насякат!
Манол и нищо не рече,
я най си влезе във къщи
и и детето нарече
с негово име Манолчо,
и на Еленка думаше:
- На ти, сестро льо, тез пари,
на книга да го научиш,
дано си царство отнемем!
Дорде си дума издума,
кучето лошо залая,
Еленка навън излезе,
бързо са й назад върнала
и на Манола думаше:
- Маноле, братче по-малко,
двора е пълен с сеймени,
ако та, братче, уловят,
къс по къс ша та насякат!
Манол Еленки думаше:
- Не бой са, сестро, не бой са,
под тези дрехи просешки
аз имам дрехи юнашки
и през рамото сабята,
бащина сабя френгия!
Просешки дрехи съблече,
остана с дрехи юнашки,
извади сабя френгия,
а че си навън излезе.
Като го сеймени видяха,
видяха и побягнаха -
самси порти отвори
и си в гората навлезе.
Оттогаз, кардаш, до нине
във Котел турчин немаме
от този Манол войвода.

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.