114. ПОГУБЕН ОТ ТУРЦИ

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Синко Стояне, Стояне,
днеска е света неделя,
днеска се на път не ходи,
че турци ще се пресрещнат,
че ще те, синко, погубат.
Стоян си майка не слуша,
възкачи конче халено,
па си на път замина.
Изоди поле широко,
настала гора зелена,
у гора доли дълбоки,
у доли бистри кладенци.
Стоя от конче си слезна
със вода да го напои.
Дорде си Стоян послезнал,
турци гавазе насреща,
та му главата отрезли
и във дисаги турнали,
кончето назад върнале.
Конче се назад повърна
и си на порти изцвили.
Дочу го Стояновата,
Стояновата майчица,
тя на кончето продума:
- Конче ле, конче хубаво,
камо ти твоя млад Стоян?
Конче на макя говори:
- Стоянова стара майчице,
Стояна турци срещнаха
и му главата земаха,
па я в дисаги турнаха
и мене назад върнаха.
Стояновата майчица
викнала силно да плаче,
да плаче и да нарежда:
- Синко Стояне, Стояне,
нали ти макя казваше,
в неделя на път не ходи,
че зло ще да те сполети!

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.