11. ЦАР КОСТАДИН И КРАЯТ НА ЦАРСТВОТО МУ

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Извива се сив-бел сокол
на цареви равни двори.
Па улезна цар Костадин,
па на слуги казуваше:
- Хей, фала ви, доганджии,
доганджии, изметчии!
Изнесете бела мрежа,
замрежете бело небо,
да фанеме сив-бел сокол!
Слушали го доганджии,
доганджии, изметчии,
изнели са бела мрежа,
замрежили бело небо
да си фанат сив-бел сокол.
Сокол мрежа и не гледа,
нало прежа й надвишуе.
Отговара цар Костадин:
- Фала вие, вси цареви,
вси цареви доганджии,
доганджии, изметчии!
Разметете равни двори,
изнесете зелен чадър,
побите го насред двори,
наредете стволовете,
изнесете скемленчето,
скемленчето позлатено,
да излезне цар Костадин,
да си седне под чадъро,
да помами сив-бел сокол,
ега падне сив-бел сокол!
Слушали го доганджии,
доганджии, изметчии,
размели са равни двори,
побили са зелен чадър,
наредили са столовете,
изнели са скемленчето,
скемленчето позлатено.
Па излезна цар Костадин,
та си седна под чадъро,
па засвири и налево,
и налево, и надесно,
Сви се сокол, та му падна,
та му падна на колено,
та потърси бели крила,
та изтърси бели писмо,
бело писмо, църно слово.
Па го везе цар Костадин,
па не може да го чете.
Отговара цар Костадин:
- Хей, фала ви, вси цареви,
вси цареви доганджии,
доганджии, изметчии!
Я идете, докарайте,
докарайте младо гърче
да пречети бело писмо,
бело писмо, църно слово!
Слушали го доганджии,
доганджии, изметчии,
докарали младо гърче,
дадоа му бело писмо.
Ка го везе младо гърче,
па не може да го чети.
Отговара цар Костадин:
- Фала вийе, си цареви,
си цареви доганджии,
доганджии, изметчии!
Я идете да найдете,
да найдете поп Никола
да прочети бело писмо,
бело писмо, църно слово,
он че писмо да прочети.
Слушаа го си цареви,
си цареви доганджии,
доганджии, изметчии,
отидоа, намериа,
намериа поп Никола.
Ка зачети бело писмо,
бело писмо, църно слово,
ка зачети и заплака.
Питува го цар Костадин:
- Фала тебе, поп Николе,
що писува у писмото,
ка зачети и заплака?
Отговара поп Никола:
- Фала тебе, цар Костадине,
нали питаш че ти кажем!
Ете глава, ете сабля!
Царство ти се дотраяло,
турско царство настанало!
Че найдоха клети турци,
та че тебе погуба,
царицата че зароба.
Отговара цар Костадин:
- Хей фала ти, поп Николе,
що са риби у тиганьо,
що се пърже у тиганьо
и петело у тенджера,
ка излезне низ тенджера
и рибите низ тиганьо,
тогай турци че ми зема,
че ми зема мене царство!
Щом йе царо издумало,
рипна петел низ тенджера
и веднъга пропеяло,
и рибите из тиганьо
и веднъж са оживели.
Уплаши се цар Костадин,
веднъг яхна бела мъска,
приличи се цар Костадин
и побегна да си бега.
Станбол турци напълнили,
пресретна го църн арапин,
търгна сабя, погуби го,
па му везе руса глава,
зане се я на цар Мурат:
- Eй фала, ти цар Мурате,
та това йе цар Костадин,
я го сретнах погубих го!
Разсърди се цар Мурата,
търгна сабля, та погуби,
та погуби църн арапин
и на арапин казува:
- Защо го жив не фана,
нал му везе руса глава,
сам си царство да предаде,
до век царство у нас да?
А сега го ти погуби,
с кърв го зехме, кога да йе
па със кърв че да го земат!
А да бех го жив я фанал,
самси царство да предаде,
до век я чех да царувам!

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.