107. ПОТУРЧИЛА СЕ И СЕ РАЗКАЯЛА

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Додрагнало хи на Тона
бяла ханъмка да стане,
църна фередже да носи,
на висок чардак да седи,
бяла коприна да преде,
желти ялтъне да ниже.
Станала в петък утрина,
та си главата умила,
ситни си плитки наплела,
ситни - ханъмско плетено.
Че е в събота седнала,
седнала на висок чердак,
седнала - пишман станала.
Покрай Тонине минали
дор два Тонини галника,
тие на Тона рекаха:
- Тва ли ти, Тоно, додрагна -
пуста ханъмка да станеш,
църна фередже да носиш?
Тона майци си думаше:
- Мале ле, мила майчо ле,
блазя хми, мале, блазя хми
на тява бели българе:
де годе сянка дебела,
българе ще я отърлят,
де годе вода студена,
българе ще я напият,
де годе нива голяма,
българе ще я оженат!

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.