|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
10. ЮНАК МАРКО РАНЕН В БОЙ С ТУРЦИТЕ
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...
Изгряла е ясна зора
из хубава Влашка земя.
Не е било ясна зора
из хубава влашка земя,
най е била Маркум майка.
Одила е, търсила е,
търсила е юнак Марка,
срещнала е ясно слънце,
срещнала го, питала го:
- Гой та тебе, ясно слънце!
Кат изгряваш заран рано
и захождаш вечер късно,
не видя ли тук да мине,
тук да мине юнак Марко?
Отговаря ясно слънце:
- И да видя, не познавам.
Пак си тръгна Маркум майка,
ходила е, търсила е,
срещнала е ясен месец,
срещнала го, питала го:
- Гой та тебе, ясен месец,
кат изгряваш вечер рано
и захождаш заран късно,
не видя ли тук да мине,
тук да мине юнак Марко?
- И да видя, не познавам.
Пак си тръгна Маркум майка
да си търси юнак Марка,
ходила е, тръсила е.
Срещнала е ясна зора,
срещнала я, питала я:
- Гой те тебе, ясна зора,
кат изгряваш заран рано,
не видя ли тук да мине,
тук да мине юнак Марко?
Отговаря ясна зора:
- Видях си го, познах си го:
той са бийше с тумба турци,
с тумба турци, джан татари.
Кога турци Марко бият,
земя й небе потумтяло;
кога Марко турци бийше,
земя й небо потрептяло.
Видях си го, познах си го -
той си лежи в ливадето,
в ливадето Иваново,
завивка му от син облак,
постелка му черна земя,
възглаве му й мрамор камък.
Над юнакът са завили
черни орли с руси глави.
Марко орли отговаря:
"Орле, орле, мил побратим,
вий фръкнете нависоко,
префръкнете в блага гора,
уловете благо пиле,
налагайте люти рани,
люти рани куршумови!
Ще ва раня с бяло месо,
с бяло месо лебедево,
ще ва поя с черно кръве,
с черно кръве еничерско."
Наздраве ти, юнак Марко,
из хубава Влашка земя!
Преслав, Бердянски уезд, Украйна (Върбански, с. 33, № 38).
=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка
Бояджиева. София, 1989.
|