Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

1. МАРКО И МУСА КЕСЕДЖИЯ

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Шетнал Марко из Прилепа града,
из Прилепа механи широки,
де са моми млади механджийки,
та си пие вино тригодишно,
а майка му тиом проговаря:
- Слушай, Марко, слушай, мили сине,
я не шетай из Прилепа града,
надошли са турци еничери,
у пиянство тебе че те фанат,
у пиянство, сине, че те вържат,
че те вържат у яки синджири,
па че тебе, сине, да откарат,
да откарат у Едрене града,
у Едрене при цара Мурада,
па там тебе младо че затворат,
че затворат у темни зандани!
А Марко й тиом проговаря:
- Слушай, слушай, моя стара мале,
такъв ли си сина изчувала,
да го фанат турци еничери?
Я избивам триста еничери,
избивам ги и за още питам!
Па си шетна из Прилепа града
и си пие вино тригодишно,
та си пие три дни и три нощи,
та се напи Марко у механи,
фанаха го турци еничери,
фанаха го него у пиянство,
та вързая Маркоте юнака,
откараа у Едрене града,
откараа при царя Мурада,
затвория Маркоте юнака,
затвория у тъмни зандани,
та си лежа у тъмни зандани,
та си лежа тъкмо три години.
А що беше Муса Кеседжия,
Он си седи у Едрене града,
па си пази он цара Мурада,
па си ойде в механи широки,
та си пие с трийсе чохадари,
кой си пие с чаша стъкленица,
кой си пие с чаша литреница,
Муса пие с чаша ведреница,
що събира дванаесе ока.
Па си викна Муса Кеседжия:
- Ой ви вази, трийсе чохадари,
еве става девет годин време,
как си седим у Едрене града,
та си пазим царя Мурада,
та му пазим думи и крайници.
Цар се къпе у слано и благо,
а за мене и хабер си нема,
а де се е чуло и видело
такъв юнак на цар да слугува?
Я слушайте, трийсе чохадари,
че съберем триесе юнака,
че отидем у Качан клисури,
че заприщим друми и клисури,
па че фащам царски хазнаджии,
че им зимам и слано, и благо,
та го пази нему за старини!
У пиянство Муса що продума,
па у трезво Муса що извърши -
па си събра триесе юнака
и отиде у Качан клисури,
и си фаща царски хазнатари,
та им зима и слано, и благо,
та го пази нему за старини.
Изминаха три месеца време,
уплаши се цара и везира.
Па се чуди цара, цар Мурада,
де да търси юнак мегданджия,
да погуби Муса Кеседжия.
Из облаци пиле долетело,
та на царо писмо на колено пусна,
у писмото пише и говори:
- Ой те тебе, царо, цар Мураде,
как си търсиш юнак мегданжия
да погуби Муса Кеседжия -
ти го търсиш по земя и небо,
а юнак ти у зандани лежи.
Я отвори тъмните зандани,
та си пусни Маркоте юнака,
що си лежи еве три години!
Зарадва се цара, цар Мурада,
па отвори тъмните зандани
и отпусна Маркоте юнака.
Ала, Боже, за чудо големо,
ураснал си Марко у брада и коси,
изела го влага у зандани,
та се Марко у младост прегърбил.
Проговори цара, цар Мурада:
- Слушай мене, мой посинче Марко,
стар съм вече, почнах да забравям,
та и тебе у зандан забравих,
забравих те, зло да те забрави,
ала слушай какво че те питам:
дали можеш Муса да погубиш?
Па си викна Марко, та продума:
- Ой те тебе, царю, цар Мураде,
я не мога сабя да повдигна,
та камо ли с Муса да се бия.
Ала слушай, царо, цар Мураде,
че ми дадеш три месеца време
да се шетам из Едрене града,
да си ядем гозби господарски,
да си пием вино тригодишно,
па като си сили я сдобия,
да излезем на мегдан юнашки,
я на тебе хабер че ти сторим!
Па си викна негови бербери,
та обръсна Маркоте юнака,
па си прати до три глашатаи
да обадат из Едрене града,
де са моми млади механджийки,
да си готват гозби господарски,
да му дават вино да си пие
и на него пари да не зимат,
че за него цара че да плаща.
Па си шетна Марко из Едрене
да си яде гозби господарски,
да си пие вино тригодишно,
та си шета три месеца време.
Па поиска сухо веригало,
то е девет годин у комин стояло,
па го стисна Марко у десница -
веригало на пуздер станало,
ала Марко сили не усеща
да си иде на мегдан юначки.
Па си шета още месец време,
па поиска сухо веригало,
десет години на огън се пекло,
па го стисна Марко у десница -
веригало на пепел станало
и от него вода покапало.
Па си ойде Марко при цара Мурада
и на него потио говори:
- Ой ме, царо, за мегдан юнашки,
намери ми остро бойно копье,
намери ми тежка боздугана,
намери още остра сабя,
намери ми коня мегданджия
да ме носи на мегдан юнашки.
Па го заведе цар Мурад
у неговите бойници,
та си избра Марко остра сабя,
остра сабя от люта близница,
та си избра остро бойно копье.
Па го отведе цар Мурад
негови ладни конюшни,
да избере коня мегданджия.
Па си дърпа Марко коне за опашки,
та изфърли коне от конюшни.
Па си викна Марко та продума:
- Ой те тебе, царо, цар Мураде,
тука нема коня мегданджия
да ме носи на мегдан юнашки!
уплаши се цара, уили се,
а Марко му тио проговори:
- Разреши ми, царо, позволи ми
да се кача на кале високо,
да си викам коня Шарколия -
он че дойде на глас на посока,
ако още Шарко си живее.
Продума му цара, цар Мурада:
- Чекай, Марко, да повикам,
да повикам до трима телали
да си викат из Едрене града,
че ще викаш коня Шарколия,
да се некой, Марко не уплаши!
Па се качи Марко да си вика,
от гласи му порти попадали.
Още Марко гласи не повторил,
загремело Едренско поле,
нито, Боже, народ че пропада,
нито, Боже, земя че се тресе;
ете иде коня Шарколия
и си влачи девет витла воденица,
и ги троши по Едренско поле,
та си гърми Едренското поле,
па гърба му паспал попадало,
по паспала зърна попадали,
попадали и там поникнали,
та на Шарко гръб се зелене.
Па го фана Марко Кралевико
и извади тая остра сабя,
и отреза дебели каиши,
що е Шарко у тех запрегнато,
и си викна Марко, та продума:
- Ой те тебе, царо, цар Мураде,
че ми дадеш три недели време
да назоба коня Шарколия,
да назоба и да го изковем!
А цара му тио отговори:
- Прави, Марко, що е тебе драго,
само искам Муса да погубиш!
Па си шета още тре недели,
та си зоба коня Шарколия,
назоби го Марко, изкова го,
па му турна седло позлатено,
препаса го със девет каиша,
па се качи коню на рамене
и си тръгна из Качан клисури
да си търси Муса Кеседжия.
Па си шета тре дни и три нощи,
па не може Муса да намери.
Кога стана на четвърто утро,
па съгледа Муса Кеседжия,
ала Боже за чудо големо -
страшен юнак Муса Кеседжия
кръстом седнал коню на рамена,
та си фърля тежка боздугана,
та я фърля у тъмни облаци
и па боздуган с ръка долавя.
А що беше Марко Кралевико,
право кара коня Шарколия,
та пристигна Муса Кеседжия.
Па продума Муса Кеседжия:
- Ой те тебе незнаен юначе,
като скиташ из Качан клисури,
не сретна ли Марко Кралевико,
че си Марко из клисури шетал,
че е шетал и за мене питал.
А Марко му сърдито говори:
- Ой те тебе, Муса Кеседжия,
Марко питаш, Марко не познаваш!
Я заставай на мегдан юначки,
да ти фърлям тежка боздугана!
Па продума Муса Кеседжия:
- Ой те тебе, луди Крали Марко,
еве става три месеца време,
как те търсим тебе да намерим,
двама побратими да станем,
да погубим цара, цар Мурада,
я да земем турска Анадола,
ти да земеш бугарски крайнини.
Ала слушай, луди Крали Марко,
да не мислиш, че се тебе боим,
я заставам на мегдан юначки!
Па си фърли Марко Кралевико,
па си фърли остро бойно копье
да удари Муса Кеседжия.
А що беше Муса Кеседжия,
посретна го с тежка боздугана,
та копие на пуздер направи.
та си фърли Марко Кралевико,
та си фърли остро бойно копье
да удари Марко Кралевико,
ала Марко с боздуган замахна,
та удари остро бойно копье,
та копие на пепел направи.
Па си фърля Марко Кралевико,
па си фърля тежка боздугана,
да удари Муса Кеседжия,
па го мери право у главата,
ала Муса глават си наведе,
та боздуган у гората отлете.
Па си фърля Муса Кеседжия,
та си фърля Марко да удари,
да удари Марко у главата.
А що беше Шарко добра коня,
па си падна Шарко на колене,
та боздуган над Марко премина
и удари камик скаловити,
та със бой са гора угърмели.
Измъкнаха тия остри саби,
та се бият два силни юнака,
та се бият они с остри саби,
та от саби искри огън фърчи.
Ала юнак на юнак не се дава,
потрошиа саби оклопници.
Па слезная коне от рамене,
па слезная на черната земя,
кръстом са се они окръстили,
та се борат на летен ден до пладне,
потънал е Муса Кеседжия,
потънал е се у бели пени,
а па Марко у червени кърви.
Посили се Муса Кеседжия,
та завали Маркоте юнака,
та изпищя Марко Кралевико,
та изпищя като люта змия,
та изпищя Марко и продума:
- Де си, моме, сестро самодиво,
не видиш ли сестро самодиво,
дека язе младо че загинем?
Обади се Вида самовила,
обади се из черни облаци,
обади се она и продума:
- Ой те тебе, братко Крали Марко,
защо носиш тез черни мускаци,
у мустаци потайни ножове?
Я извади потайни ножове,
та ти мушни Муса Кеседжия,
та го мушни право у сърцето,
та го мушни него да погубиш!
А що беше Муса Кеседжия,
он подигна глава нанагоре,
та да види отде гласи идат.
Па извади Марко Кралевико,
па извади потайни ножове,
що забрави у рунтави мустаци,
та убоде Муса Кеседжия,
убоде го право у сърцето,
та си падна Муса Кеседжия
и налегна Маркоте юнака.
Морен Марко изпод него стана,
па изгледа Муса Кеседжия
и със ножче му гърди разреза.
У гърди му до три сърца били -
първото се било пребило,
второто е току започнало,
а третото и абер немало,
и у негао змия пепелянка
на Маркоте сърдито думала:
- Що не чака незнайни юначе,
що не чака от сън да се събудим,
да ти пием твои черни кърви,
що погуби твоя силен юнак,
дето нема втори като него!
Отреза му Марко Кралевико,
отреза му тая черна глава,
па се качи коню на рамена
и отиде у Едрене града,
у Едрене при цара Мурада,
па си пусна коня Шарколия,
па го пусна у цареви двори
да се Шарко малко поотмори.
Па си зема на Муса главата
и се качи на високи чардак,
отнесе я на цара Мурада.
Ала, Боже, за чудо големо -
не е глава като другите глави,
а голема като бреме сено.
Ка я виде цара, цар Мурада,
уплаши се царо, цар Мурада,
та го фана треска тригодишна,
па на Марко тиом проговори:
- Слушай мене, Марко Кралевико,
я я мани, Марко ти оттука,
я я мани тая грозотия,
па си шетни из Едрене града
да си ядеш гозби господарски,
да си пиеш вино тригодишно
па кога ти Едрене омръзне,
ти че додеш па при мене, Марко,
да ти дадем три товара злато,
да се нема ни мера, ни броя,
да ти ферман да кралюваш
Скопско, Прилеп, чак до стар Радомир!
Па си шетна Марко из Едрене,
та си шета пет месеца време,
у Едрене вино не остана.
Па си ойде Марко при цар Мурад
и на него тио проговори:
- Ой те тебе, царо, цар Мураде,
омръзна ми на мене Едрене.
Па му даде три товара злато
и му даде ферман да кралюва
равно Скопье и Прилепа града,
да кралюва чак до стар Радомир.

 


Кондофрей, Радомирско (СбНУ 53, с. 225, №59).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов
. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989
.