99. АНГЕЛ ВОЙВОДА

Да би гората думала

Ангел баща си думаше:
- Тейно ле, тейно, стар тейно,
мене ми вече омръзна
буйни волове да паса
и чужди ниви да ора.
Ази съм, тейно, намислил
хайдутин, тейно, да стана
във тази Стара планина,
Хаджи Димитър да търся
и Стефан ми страшен войвода.
Баща на Ангел думаше:
- Ангеле, синко Ангеле,
къде ще, синко, да идеш
като си малък и глупав,
като пътища не знаеш,
пътища, сине друмища?
Ангел баща си продума:
- Тейно ле, тейно, стар тейно,
за мене кахър не бери,
аз имам верни другари,
от майка и баща по-прешни -
Желю ми куршумеджията,
Рачо ми Павликенина
Стойко ми Узунбейлията
Петър Чакъргьозлията.
Че стана Ангел, излезе,
облече дрехи юнашки
и в Балкана отиде.
Тамка си Ангел намери
Хаджи Димитър от Сливен
и Стефан страшна войвода.
Седнали да си похапнат
и Ангел седна настрана
и си Балкана гледаше.
Тогаз си Ангел съгледа -
на връх на Рила планина
до три огъня горяха.
Стефан ми страшна войвода
той на Ангела думаше:
- Бе ей те тебе, Ангеле,
я иди гора да видиш
кой кладе тези огньове!
Ангел при огън отиде,
тамка си Ангел завари
Еню ми каракаченина.
Ангел си Еню попита:
- Бре Еньо, каракаченино,
защо си кладеш три огъня,
защо си печеш три овена?
Еню ми Ангел продума:
- Бе ей та тебе, юначе,
като ме питаш, да кажа -
научиха се да дохождат
до три ми турски черкези,
по една ни мома вземат,
по един овен изяждат.
Таз вечер на мен е редът,
Мойто момиче ще вземат
и до три овена ще ядат.
Ангел на Еня думаше:
- Еньо ми, каракаченино,
хайде ма, Еньо, заведи
на черкезката пътека,
дето черкези минават -
аз да им, Еньо, отмъстя.

Ангел войвода хайдутувал в началото на XIX в., но в песента името му е свързано с Х. Димитър и Ст. Караджа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.