96. ВАСИЛ РАХНЕОЛУ ОТ ГРАДЕЦ - 2

Да би гората думала

Каква е пролет хубава,
каква е гора зелена,
каква е вода студена.
Събрали ми са, събрали
трима-четирма от Котел,
шестима от Цариграда
и Васил Рахнев от Градец,
и брат му Хаджи Матея,
Хаджи Димитър от Сливен.
Ходили, хайдутували
цели ми девет години,
кога се назад върнали
Средна си гора минали,
Стара планина наели,
че са на Стидов излезли,
на Софра-таши седнали -
оттам са Градец гледали
на се един Великден.
Сред Градец хоро играят,
Марийка хоро не играе,
все към гората гледаше
и се на Васил надява.
Васил Димитре думаше:
- Димитре, млада войвода,
пусни ме в Градец да ида,
да си булката навида.
Димитър дума Васила:
- Василе, младо юначе,
лесно се в Градец не ходи,
на всяка порта по един кол,
на твойта порта два кола,
ша идеш, ша та убият.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.