|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
95. ВАСИЛ РАХНЕОЛУ ОТ ГРАДЕЦ - 1
Да би гората думала
Каква са й пролят задала,
каква са й гора зелнала,
сред гора дърво високо,
под дърво студен кладенец,
до клад'ънеца стоеше,
Хаджи Димитър войвода, (2)
с негова вярна дружина.
Всичките наред стояха,
печено агне едяха,
чарвено вино пияха.
Само ми Васил войвода,
не еде Васил, не пие.
Войвода дума Василя:
- Василе бе, Рахнеолу,
защо си мъдър, кахърен,
защо не едеш, не пиеш?
Васил войводо думаше:
- Войводо Хаджи Димитре,
млого ми а мъчно станало
за мойта стара майчица,
за мойта булка хубава,
за мойте дребни дечица,
че имам рожба кусурна.
Искам през Градец да минем.
Войвода дума: - Василе,
Василе бре, Рахнеолу,
Градец го варди караул -
на всеки сокак караул,
вашия сокак два кола,
два кола, два караула.
Васил войвода думаше:
- Войводо Хаджи Димитре,
не бой се, олум, войводо,
аз имам верни комшии
и да ме, олум, те видят,
те няма да се обадят.
Градец, Котленско; непубликувана (зап. 1968 г.).
Васил Рахнев е роден в Градец, Сливенско; участник в четата
на Х. Димитър и Ст. Караджа; след битката на връх Бузлуджа Рахнев се връща в
Градец, но бил хванат от турците и изпратен в Одринския затвор; след една-две
години бил освободен; умира в с. Градец.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.
|