|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
90. КАКВО Е ЧУДО СТАНАЛО
Да би гората думала
Како е чудо станало
във Сливен града голяма.
във Сливн'ънската чаршия -
турци са таклиф турили,
кому по двеста, по триста,
Хаджию, Хаджи Димитру,
на него, холан, хиляда,
хиляда чърнй грошове...
Чуди са, май Хаджия
како да прави, да стори,
откъде пари да зъмне,
таклифа да си изплати!
Че стана, стана Хаджия,
Хаджия, Хаджи Димитър,
че събра калфи, чираци
и на калфите думаше:
- Бре калфи, йоште чираци,
ний щем дигеня затворим,
кепенци ша му ударим,
алята ша си продадем,
алята кундурджийския,
аче щем, кардаш, да купим
патрони, пушки берданки.
Секи ща силях запаше
със остри кулак ножове
и кърма чифте пищови,
че щем в гората да идем,
на Агликува поляна!
Котел; непубликувана (зап. 1947 г.; Архив на Института за музика,
БАН).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.
|