89. ЗА ПРАВДА И ЗА СВОБОДА

Да би гората думала

Караджа дума Русанки:
- Русанке, росен босил'ък,
Русанке, росна ябълко,
чу ли, Росанке, разбра ли
комшии като хортуват,
като комшии подумват,
че съм бил, либе, хайдутин,
на хайдутите войвода?
Како да правя не зная,
кои балкани да фана,
като ми й мило за тебе,
за тебе и за Добруджа!
Дуру си дума издума -
пътници порти хлопнаха,
с ясни гласове викаха
и за Караджа питаха:
- Тука ли и Стефан Караджа,
Караджа страшна войвода?
Много му здраве носили
от Сливен, от Хаджията:
- Хаджи Димитър войвода
триста заръки заръча
Караджа със нас да доди
вън Сливенските балкани,
турска ша хазна да мине
от Сливен, града голяма,
на Котел чутна касаба -
хазната да си оберем!
Като ги зачу Караджа,
че стана, стана Караджа,
Русанка в чело цалуна,
право във Сливен отиде,
във Сливенските балкани.
Турската хазна обрали,
много са пари земали,
голяма чета събрали,
че са тръгнали, тръгнали
със турци да са ударят.
Били са три дни, три нощи
за правда и за свобода.
Сичките, кардаш, паднали
горе ми в Стара планина,
горе ми на връх Бузлуджа.

Стефан Караджа е роден през 1868 г. в Ичме, дн. Стефан Караджово, Ямболско; заедно с Хаджи Димитър организира в Румъния чета от български емигранти и преминава в България; загива при четвъртото сражение на четата в местността "Канлъ дере", Търновско.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.