80. ПАНАЙОТ БОЙКИ ДУМАШЕ - 2

Да би гората думала

Панайот Бойка, думаше:
- Бойке мо, моя пръвнино,
снощи си дойдох, Бойке мо,
от наща къшла кермидна,
кален, Бойке мо, и мокър.
чудих се, Бойке и маех
от кой път, Бойке, да мина,
че си минах, Бойке мо,
край Къвръковото кафене,
там си заварих баща ти
и чорбаджи Кочо там беше.
По едно кафе изпихме,
лаф по лаф - задумахме се,
реч по реч и се скарахме.
Какво ми рече тоз Кочо:
- Панайоте бе, Хитоолу,
ти си бил върл хайдутин,
на хайдутите ятака,
а на парите хазнатар.
Бойке мо, ще ме обесят,
дай ми, Бойке мо, детето,
детето, мъжката рожба,
един път да го целуна,
целуна, още помилвам,
туй ще му е от баща милване,
милване и целуване.
Докат се Панайот издума,
пътна се врата похлопа.
Бойка отвътре питаше:
- Че кой ми хлопа вратата?
Сигмени отвън думаха:
- Отвори, Бойке, вратата!
И Бойка им врата отвори,
че си Панайот хванаха,
назад му ръце вързаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.