76. КАЛИНКА ХАЗНАТАР

Да би гората думала

Калинка дума Стояну:
- Стояне, първнино моя,
не мога вече да търпя
на твоята стара майчица -
аз ще, Стояне, да ида
на хайдутите хазнатар,
хазнатар, още байряктар -
там имам братец хайдутин.
Ще ходя девет години,
на десетата година,
Стояне, ще се завърна
на бащини ти ливади,
зелен ще байряк забия.
Като го видиш, Стояне,
ако й майка ти умряла,
Иванча да си поведеш,
на ливадите да дойдеш!
Че стана, стана Калинка,
руса си коса отряза,
мъжки си дрехи облече,
че си Иванча залюле,
залюле и му позапе:
- Де нани, нани, Иванчо,
това ще ти е от мама,
сетнина залюляване,
сетнина позапяване.
Че си Калинка отиде
при хайдутите хазнатар.
Ходила девет години,
на десетата година,
че се Калинка завърна
на бащина си ливада,
зелен си байряк развяла.
Като го виде Стояна
за Калинка си припомни,
на ливадите отиде,
че ги Калинка посрещна
и на Стояна продума:
- Юнако странен, незнаен,
тебе ли викат Стояна,
твойта ли булка забегна
от твойта стара майчица,
твое ли е това момченце,
него ли думат Иванчо?
Стоян Калинки думаше:
- Аз съм, Калинке, твой Стоян,
и този е твоя Иванчо,
стига си вече ходила,
ходила хайдутувала,
хайде у дома да идем,
мама е вече умряла!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.