74. ВОЙВОДА БЕЛА НЕДА

Да би гората думала

Провикна се бела Неда
от Ирин-Пирин планина,
от Агликова поляна,
от хайдушкото кладенче:
- Който хайдутин ша стане,
тука при мене да доде,
аз ша им стана войвода.
ачи са сбраха, прибраха,
до седемдесе юнака,
до седемдесе и седем.
Накладоха голям огън,
Уловиха вакъл овен,
Отсякоха дълъг ръжен,
набодаха вакъл овен,
нито заклан, нито одран,
жуф го на огън гудиха -
огън тлей, овен блей.
Отговаря бела Неда:
- Ой ви вази, отбор момци,
отбор момци, се юнаци,
кой се юнак не разплаче,
той ще да ни й войвода.
Огън тлей, овен блей,
всичките се разплакаха,
бела Неда не заплака -
тя ша им е войводата.
Че й станала бела Неда,
че препаса остра сабя,
че понесе три байрака,
един чървен, втори зелен,
а трети сиво сукно,
сиво сукно невеново.
Че поведе отбор момци,
отбор момци, се юнаци,
а че тръгна из балканът.
Ходила й хайдутувала,
ходила девек'години,
никой си Неда не знай.
На десетата година -
тогиз Неда опознали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.