71. ЕНКА ВОЙВОДКА

Да би гората думала

Мор хей, Енкина мама думаше:
- Енке ле, мила мамина,
мор хей, макар да ти съм мащеха,
на нещо ша та науча.
Мор хей, днеска ти й, Енке, годежа,
пък до неделя сватбата.
Мор хей, Стоян за булка ще дойде
ти ще през гора да вървиш.
Мор хей, когато през гора вървите,
сакън, гората не гледай.
Мор хей, да не те някой познае,
че ти си била войвода
мор хей, на седемдесет юнака.
Енка майци си думаше:
- Мор хей, майко ле, стара майно ле,
я стани, майко, я стани,
мор хей, та ми дрехите приготви,
дрехите, мале, юнашки.
Мор хей, и ми дай пушка бойлия,
и чифте кобур пищови,
мор хей, и тънка сабя френгия -
пак ще войвода да ида,
мор хей, на седемдесет юнака!
Че стана Енка, Енке ле,
мор хей, че се хубаво премени -
запаса сабя френгия,
мор хей, и тънка пушка бойлия.
А че в гората отиде,
мор хей, и се високо провикна:
- Стояне млади войводо,
мор хей, Николчо кючук байряктар,
дето сте, обадете се!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.