67. СТОЯН ДОБЪР ЮНАК И ПИЛЕ СОКОЛОВО

Да би гората думала

Разболял са й Стоян, Стоян добър юнак,
на Стара планина, на Агликовина.
че какво му беше стояло, постеля -
постеля му беше зелена морава,
възглавка му беше бял столоват камък,
завивка му беше от Бога росица,
над глава му седи пиле соколово.
Стоян добър юнак бели меса реже,
бели меса реже, та си пиле храни,
черни кърви точи, та си пиле пой.
Отговаряше му пиле соколово:
- Ой те тебе, Стоян, добър юнак,
бели меса режеш, та си меня храниш,
черни кърви точиш, та си меня поиш,
дали ша ма храниш борба да се боря
борба да са боря, лова да ти ловя,
лова да ти ловя, тебе да донеса?
Отговаряше ми Стоян добър юнак:
- Ой та тебе, пиле, пиле соколово,
не ша да те пратя борба да са бориш,
борба да са бориш, лова да си ловиш,
най ша да те пратя да обиколиш,
да обиколиш моя мил вилает,
моя мил вилает, мойто равно двори.
Отговаряше му пиле соколово:
- Ой та тебе, Стоян, добър юнак,
аз си снощи минах през твоя вилает,
през твоя вилает, през твоето двори,
твойто равно двори пусто опустяло,
пусто опустяло, със пелин обрасло.
Сред двора ти има едно сухо дърво,
на дървото има до три кукувички -
първото кукува, кукува не млъква,
второто кукува, кукува, пресипва,
третото сегиз-тогиз кукува.
Отговаря Стоян добър юнак:
- Ой та тебе, пиле, пиле соколово,
дето не млъква - тя е мойта стара майка,
дето пресипва - тя е мойта сестра,
дето сегиз-тогиз кука - тя е мойта млада булка,
тя за мене плаче, пък за други гледа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.