65. УБИЙСТВОТО НА ЗЛАТКО ЧОРБАДЖИЯТА

Да би гората думала

Събрали са се, набрали
агите, чорбаджиите -
червено вино пиеха,
един другиму думаха:
- О леле, Боже, до Бога!
Не можем да се отървем
от Златко чорбаджията,
от Златко, от душманинът!
Страшен е Златко чорбаджи,
че варди сиромасите,
помага на вдовиците,
като балканско овчарче
на руди вакли овчици.
Христо на аги думаше,
на аги, на чорбаджии:
- Слушайте, аги сливенски,
и вие, градски кехаи!
Със Златко борба не бива,
че Златко вардят селяни,
турците със пищовите,
българи със криваците.
Хайдете да се съберем,
при Равна река да идем,
веселба да си направим
и Златко да си убием.
Па стана Христо, отиде
при Златко чорбаджията,
и на Златко си думаше:
- Златко ле, чорбаджи,
агите, чорбаджиите,
пратили са ме агите,
с калеска да те калесам
да дойдеш на веселие.
При Равна река студена.
Златко на Христа говори:
- Иди, поздрави агите,
агите, чорбаджиите -
аз ща при Равна да дода
веселба да се веселим.
Събрали са се агите,
агите, чорбаджиите,
Златко чорбаджи между тях -
да пият, да се веселят.
Христо душмани приготви
във тая гора зелена,
във дълбоките долове,
при студените извори,
та се викна провикна:
- Олеле варе до Бога,
Хайдуци ще ни затрият!
Тогаз са пушки пукнали
и ми са Златко убили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.