|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
60. СМЪРТТА НА ИНДЖЕТО - 1
Да би гората думала
Инджето Колю думаше:
- Кольо ле, Кючук байрактар,
виждаш ли, Кольо, виждаш ли.
Що ми гората мирише
на зелен росен сред пролет?
Я хайде Кольо, я хайде
да идем, Кольо, да идем
долу на село Шаркювдер,
там са хората имотни,
имотни и паралии!
Колю на Индже думаше:
- Истина, Индже войвода,
там са хората имотни,
имотни и паралии,
ама ги казват лошави -
сами си леят куршуми,
сами си правят барута.
Че са надолу отишле,
надолу в село Шаркювдер -
като в село влязоха
пушка й отляво пукнала,
че си Инджето удари,
удари в клетото сърце.
Градец, Котленско; непубликувана (Архив на Института за музика,
БАН).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.
|