59. ОТИШЪЛ ХАЙДУТИН

Да би гората думала

Колюва майка думаше:
- Бре, седи, Кольо, не ходи
по този пуст занаят,
занаят, Кольо, хайдутлук.
Стана Колю, та отиде,
та везе най-баш ножица
и си на майка думаше:
- Подай си, мале, язика
да ти язика цалуна.
Той язика й не цалуна,
ами язика и отряза,
па се, бре, викна, провикна:
- Да знаеш, мале да помниш,
кога си ме кърмила
и от турци, бре, скрила,
още на мене думаше:
"Расти ми, Кольо, расти ми,
от турци майка си пази!"
Защо, бре, да не отида
на този пусти занаят,
занаят, Кольо, хайдутлук,
народа си, бре, да брани
от турския бозгунлук,
пашевския салтанатлък.

Песента и като цяло е нелогична и объркана - особено във втората част (бел. ред., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.