Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

56. ЗАЛОВЕН ОТ ИНДЖЕ ВОЙВОДА

Да би гората думала

Тодорчо дума майци си:
- Мамо мо, стара мамо мо,
драго ми й, мамо, мило ми й,
да ходя в ичерянското,
вакли шилета да паса,
по високите могили,
до кладянеца по Минтеш,
по Дебелата могила,
по Габърова поляна.
Заканя ми са, мамо мо,
Инжето млада войвода
и Кара Кольо байряктар.
Мене ми дума Инжето:
- Тодорчо, клуцухорино,
расти, Тодорчо, порасти,
по-голям ерген да станеш,
по-голям и по-разумен,
по да изгориш майка си...
И да опалиш баща си!
Расте Тодорчо, направи
на полугаря агъли,
сам си шилята запасе...
Това е било есента,
би що би зима - мина са,
аче се пролят зададе,
зададе, запролятило.
Че са хайдути излезли
във ичерянско на Минтеш,
по Габърова поляна.
Цяло са лято ходили,
никому нищо не рекли.
Че са най-сетне отишли
на Тодорови агъли.
Че са Тодорчо фанали,
опак му ръце връзали,
връзали и покарали
до Габърова поляна.
Войвода дума Тодорчу:
- Тодорчо, дума войвода,
я земи дивит сребърян,
извади калем алтънян,
изпиши книга хайдушка,
до майки си я проводи,
майци си, още баща си.
нека баща ти продаде
ханчето на мегданчето
сред Сливен, сред чаршията,
да те баща ти откупи
от Индже млада войвода!
Тодорчо дума войводо:
- Индже ле, млада войводо,
я ми ръцете раслаби
и ми дай книга хайдушка,
на мама писмо да пиша.
Че са Инджето доближи,
та му ръцете раслаби,
Тодорчо писмо написа:
"Мамо мо, поздравявам та,
тейно ле, известявам ти,
да даваш мило за драго,
да даваш и да залагаш
нашето тежко имане,
да си ханчето продадеш,
ханчето на мегданчето.
Да ма тейно ле, откупиш
от Индже млада войвода!"
Баща му писмо получи -
като писмото прочете,
че стана Тодорчов баща,
не дава и не залага
Тодоровото имане.
От абаджии пари зе,
в конска ги торба завърза.
Че ги баща му понесе,
тежка потеря подигна.
Като през гора вървеше
и си парите носяше,
със крушов листев свиряше,
при хайдутите отиде,
до Габърова поляна.
Хайдути наред седяха,
Тодорчо диван стоеше.
Тодорчов баща поседна.
И си парите развърза,
развърза и ги зачете.
Тъмама парите прочете,
прочете, тесбим направи.
Войвода дума Тодорчу:
- Тодорчо, клуцухорино,
я си брадата намокри,
да те войвода обръсне,
да те майка ти не познай
че та хайдути ловили!
Че стана Тодор, Тодорчо,
че си брадата намокри...
Тамам Тодорча бръснеха,
силна потеря дофтаса,
търти Инджето да бяга.
Не си Тодорчо бягаше,
където бяга баща му,
най си Тодорчо бягаше,
където бяга Инджето.
Инджето гнява догневя,
сам си са назад повърна,
Тодорчу глава отряза
и на Тодорчу думаше:
- Да знаеш, Тодорчо, да помниш,
как са потеря подига,
кога та ловят хайдути!

 


Ичера, Котленско; непубликувана (Архив на Института за музика, БАН, арх. № 1010, папка 88); Дебелата кория и Габърова поляна - местности в Сливенския балкан.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.