53. ТАНАС ВОЙВОДА И ЦАРСКИЯ ОВЧАР

Да би гората думала

Слънцето трепти, захожда,
Танас войвода излязва
из Котленската кория.
Право с очи сочеше
към султанските шилета
и на Димитра думаше:
- Димитре, царски овчарю,
нещо ша та попитам,
правичко да ми обадиш,
че ти главата отсичам.
Ходи ли скоро в селото
вов село Мусокошала -
дали е в село султана,
султана, твоя господар,
да ида, да го уловя?
Митар Танасу думаше:
- Танасе, стари войводо,
ако ме питаш да кажа,
да кажа, та да не лъжа,
султана днеска ще дойде
при свойте вакли сюрии,
да хване овен маторен,
курбанлък да го заколи.
Танас Димитру говори:
- Димитре, царски овчарю!
Я ма скрий в твои кошари,
дано си хваним кьосемът,
да го за курбан заколим,
на ден, на свети Илия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.