43. ДИМИТЪР КАЛЪЧЛИЯТА ОСВОБОЖДАВА ДРУЖИНАТА СИ

Да би гората думала

Пашата варненската,
пашата хабер проводи
до Димитър Торлачанеца,
до Димитър Калъчлията,
до Димитър Казанкаймъклъ.
Два пъти хабер проводи,
три пъти писмо той писа -
писмото пише говори:
"Ти да ми дойдеш, Димитре,
със твойте отбор момчета,
във Варна града голяма.
Аз ша та, кардаш, направя
кърски ми билюк-башия,
момчета сербес-сеймени.
Земята да ми измириш,
че мойте башибозуци,
те ми земят размириха."
Чуди се Димитър, мае се,
пашата да го излъже,
в терсене да го захвърли.
Тогаз му дойде на ума,
че има млада войвода,
Стоян ми дели Момоолу.
Димитър Стоян продума:
- Стоене, млада войводо,
Стоене, кючук байрактар,
я ела, кардаш, погледай
пашата варнелийската
какъв ми хабер проводи -
да не би да е измама.
Аз, Стояне, да ида,
тебе тук да оставя
не можеш ма, кардаш, оттърва.
Ти мязаш много на мене,
Облечи мойта премяна,
вземи пушка бойлия,
препаши сабя френгия,
забучи гяур пищови,
сербез момчета поведи
и във Варна ги града заведи.
Стоене, да те науча,
кога при паша отидеш,
отдалеч му се поклони,
ръка и коляно целуни
и на пашата продумай:
- Алеким селям, пашо ле,
защо ти е, пашо, Димитър,
Димитър Турлаченеца?
Ако ви паша излъже,
в терсене да ви захвърли.
Като е Димитър в шумата.
глава не ще ви заболи,
много ще ви лесно извадя.
Стоян Димитър послуша,
и се хубаво премини
сербез момчета поведе
и ги във Варна заведе,
ето пашата, че иде.
Кога го Стоян погледна,
отдалеч му се поклони,
отблизо му селям даде,
ръка и коляно целуна
и на паша продума:
- Алеким селям, пашо ле,
защо ти е, пашо Димитър,
Димитър Калъчлията?
Пашата Варнелийската
не можа да го познае,
той на Стояна продума:
- Селям алеким, Димитре,
буюрун, в къщи да влезем,
по едно кафе да пием,
тогава ще ви разправя
защо ми трябва Димитър.
Само ще ви помоля,
когато в къщи влизате,
вън си селяфа оставете,
да не би хата да стане,
някоя беля да направим.
Стоян ми млада войвода,
що се тъй лесно излъга,
и на момчета продума:
- Вън си силяфа оставете!
Всички си силяфа оставили,
вкъщи влезнали.
Какво ти кафе бе, кардаш,
пашата се изясно провикнал,
сербез сеймени посъбра,
всички ги до един залови
и ги в терсене нафърли.
Седял Димитър, чакал ми
два-три дни, една неделя -
от Стоян хабер нямаше.
Тогаз си писмо написа
и на пашата проводи:
- Пашо ле, глава голяма,
да ми момчета проводиш,
да не ме струваш, пашо ле,
да излеза татък надолу
към тихи бели Дунава,
там имаш девет чифлици,
тях ще със огън изгоря
и овчари с куршум избия.
Тогаз във Варна ша дойда,
момчетата да си изпусна.
Пашата писмо получи,
чуди се още, мае се,
как ша момчета изпуска,
да не го усетят хората,
нали е умен, разумен,
той грабна остри железа
и ги в терсене напуща,
да кажат хората:
- Момчета дувар пробили
И са от терсене излезли.
Стоян момчета поведе
и ги при Димитра заведе,
и на Димитра продума:
- Байно ле, бачо Димитре,
всички сме живи и здрави,
само ни селяфа остана.
Тогаз ги Димитър заведе
на тази дели Камчия
на дели Камчийски гечити,
че ги гечити заварди,
малко ги много поварди,
три дни и три нощи,
три купи пушки натрупа.
Тогаз на момчета продума:
- Вземайте кой каквото хареса!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.