|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
41. ХАЙДУТИ ЗАМИНАВАТ ЗА ДОБРУДЖA - 1
Да би гората думала
Какъв е спомен станало
в Пандаклий село голямо.
в пандаклийската курия.
Събрали ми са събрали,
двама ми млади войводи -
Димитър на Злати думаше:
- Злати ле, байрактарино,
Злати ле, верен другарю,
ти чу ли и научи ли
в Добруджа канър станало,
в Добруджа, Каракозлуджа.
Че са турци отишли,
Добруджа те са посекли,
Добруджа - вредом българи?
Злати Димитър думаше:
- Димитре, карабуюклю,
Димитре, казън каймъклъ,
като момчета съберем
като овчари овцете
и ги в Добруджа заведем,
да идем, Злате, да видим
кои са турци отишли,
коя ги паша пратила.
(...)*
Като момчета съберем,
съберем и ги смесиме
като овчари овцете
и ги в Добруджа заведем,
де ша си конак хванеме,
хем за нас, хем за кончета?
Димитър Злати думаше:
- Злати ле байрактарино,
Злати ле, конарчанино,
като в Добруджа идеме
ний ще си конак хваниме
в попови поп-Николови,
попови, още в Станкини -
хем за нас, хем за кончетата.
И са момчета събрали,
събрали и ги смесили
като овчари овцете.
В неделя яли и пили,
понеделник на път тръгнали.
Злати ми байрактарина,
най-напред Злати вървеше
и си момчета водеше.
Вървяли що са вървяли,
като са до Ямбол опрели,
сеймени билюк башии
и те ги в каргуна чакаха,
в каргуна още на моста.
Злати ми байрактарина,
като сеймени той видя,
малко си Злати повъзпря,
Димитър ми Карабуюклю,
Димитър ми казанкайнатлъ,
най-напред той вървеше
черно си конче яздеше
и той на Злати думаше:
- Злати ле, верен другарю,
не ми четата възпирай,
нето назад обръщай
да ми момчета изплашиш -
ше извадя сабя тънина,
ще ти главата аз взема
и ти за сефте ша бъдеш,
и от теб аз ша се комкам.
Злати ми Конарченина
пак си момчета поведе
и при сеймени минава.
Димитър Карабуюклю,
Димитър ми казанкаймаклъ,
най-напред като вървеше
и си цигара завивал
и той си огъня поиска
цигара да си запали.
В Добруджа те са отишли,
в попови, поп-Николови.
Димитър ми карабуюклю
Димитър ми казанкаймъклъ,
като на порти похлопа
и се изясно изпровикна:
- Станка мо, поп-Николова,
я излез порти отвори!
Станка ми мома хубава,
и тя на вънка излезе,
с нейното братче Иванчо,
и тя го за ръка водеше
и дребни сълзи ронеше,
и до порти отиде,
и тя Димитру думаше:
- Байно ле, бати Димитре,
де бяхте вие по-рано,
по-рано вий да дойдете,
вкъщи да ви заведа,
заведа вий да видите -
колко са леша паднали
и се ги турци заклали.
Пък мама и тати двамата
турци ги, байно, отведоха,
долу ми долу отлуци
и там ги, байно, заклаха.
Желю войвода, Сливенско; непубликувана (зап. 1963 г.); * забравена
част от песента.
Димитър - отнася се за Димитър Калъчлията, роден в Новозагорско;
хайдутувал е по цяла Източна България, но свърталищата му са били в Сливенския
и Котленския Балкан, предимно вр. Разбойна. Хайдушкият му живот е продължил
десетина години от средата на XIX в. до 1861 г., когато бил заловен в Шумен
и обесен в Русе през 1861 г. Злати Конарченина - байрактар на Калъчлията, който
бил роден в Конаре, Новозагорско.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.
|