35. ЗАЛАВЯНЕТО НА МАНОЛ ХАЙДУТИНА

Да би гората думала

Манол Младену думаше:
- Младене, братко, по-малък,
снощи ми хабер пристигна -
сестра ни гяте добила,
на мене ша го кръщават,
аз ще на Котел да ида,
на гяте дар да занеса,
лул'ката да му позлатя.
Младен Манолу думаше:
- Не ходи, бате Маноле,
Котел е отвред заграден,
ща та турците уловят,
че ний сме върли хайдути,
ша та тебе ле уловят.
Манол брата си не слуша,
напълни чанта с рубета,
препаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия,
че в Котел отишъл.
Като при порти отишъл,
Турци караул варгяха.
Манол дуварът прескочи,
у Еленкини отиде.
Еленка гяте пееше:
- Расти, Манолчо, порасти,
като вуйчо си да станеш,
хайдутин, мама, бунтовник.
Като си видя Манола,
тя на Манола думаше:
- Как можа, братко, да додиш?
Турците за теб питаха,
ката ден, братко, дохождат,
дохождат тебе да търсят."
Докат Еленка издума,
заптии в двора влязоха,
че си Манола фанаха,
опък му ръце, вързаха,
че го на Русчук вогяха,
на Русчук да го обесят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.