34. КУМИЦА - ПРЕДАТЕЛКА

Да би гората думала

Телаля вика из града,
из града, из Цариграда,
вика телаля и дума:
- Чувайте, мало и голямо,
кой ще са еме, наеме
Лалуш да си юлови,
Лалуш страшна войвода,
юлови, да го изведе,
на Риха, на манастиря,
сСултана ше му хариже
на три години беглика!
Никой са ни един не нае,
наела ми са й наела
Ганка, неговта кумица.
Тя са лехуса престори
йопекла пита жит'ъна,
сварила цяла кокошка,
вземала пълна бъклица,
в пъстра ги бохча свързала,
обула нови калцуни,
пришила чесън на глава -
тръгнала Лалуш да дири.
Дирила, и намерила
във тая гора зелена,
под тая сянка дебела,
до тая вода студена
с неговта вярна дружина.
Като го й Ганка видяла,
йот далеч селям подала,
йот близо ръка цалуна,
ръката и коляното,
и си на Лалуш думаше:
- Куме ле, куме Лалуше,
мъжка съм рожба сдобила,
да додеш, да я кръстиме.
На твойто име Лалушчо,
хубаво име хайдушко!
Лалуш на Ганка продума:
- Я лъжи, Ганке, кого щеш,
Лалуша не мойш излъга.

Според Петко Славейков Лалуш войвода е сестрин син на прочутия Чавдар войвода, даже известно време е бил в неговата чета.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.