33. ХАЙДУТИН ДАРЯВА НА СВАТБА

Да би гората думала

Николчо дума войводу:
- Войводо, джанъм, войводо,
молба ша ти са помоля,
дано ми хатър не скършиш -
хайде на Градец да идем,
че ми са й братец заженил,
по-малък братец от мене,
зема болярска дъщеря.
Баща й чутен болерин,
Славова, Славчо кехая,
баща ми е ситен сиромах.
Да видим, джанъм, войводо,
какво ша напий баща й!
Войвода дума Николчу:
- Николчо, джанъм, Николчо,
не ходи, джанъм, самичък,
зъмни си йоще едничък!
Ала ща да ви заръчам -
твърде се не заядайте,
млого са не запивайте;
виното хатър не гледа,
ракия дослук разваля,
хоратъ не изпущайте!
Че стана, стана Николчо,
че си зе йоще едничък -
право на Градец отиде,
у бащини му на Градец.
Като във Градец влязоха,
и мом'ъните - среща им
на едно със тях влязоха.
Седнали, наредили са,
попът алтъни напива.
Че напи Славчо кехая
до девек върви алтъни,
десета дребни рубета.
Николчов бачко сиромах,
влазя бачку му, излазя,
чуди се како да напий.
Че бръкна в куюн джобове,
извади едно дукато,
че го на попът подаде,
аче на попът думаше,
- На, попе, тази от мене.
То му са е многу вигяло...
Че бръкна в куюн джобове,
извади шъпа алтъни
и кривач дребни рубета,
че ги на попът подаде,
аче на попът думаше,
- На, попе, тази от мене,
за свекър и за свекърва.
Заведнъж навън излезе,
на порти срещнъ леля си
и на леля си думаше:
- На, зъмни, лельо, тез пари,
лель льо, да ги раздаваш,
на млади булки - дар божи,
на малки гяца - кръст божи!
Че си Николчо излезе,
излезе на пътеката,
разве Николчо байрякът
към Гребенакът нагоре,
към сеирлия Жеруна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.