32. АЛТЪНИ ЗА БЛИЗКИТЕ НА ХАЙДУТИНА

Да би гората думала

Ходила Рада за дърва,
за дърва Рада, за клони,
ходила и си и набрала
се сухи клони, Радо льо,
седнала да си почине,
че е високо викнала,
викнала, та е запяла.
Като запяла, плакала:
- Къде си, братко, да додиш,
да видиш Рада, сестра си,
как са сестра ти гечини
на гърбец дърва да носи,
по окъ брашно купува!
Отде я зачу Радин брат,
аче при Рада отиде
и на Рада си думаше:
- Како си, Радо, викнала,
викнала и заплакала,
гората ечи от тебе,
на ти, Радо льо, таз кърпа,
таз кърпа, пълна с алтъни,
гуди я, Радо, в пазвата,
за дърва вече не ходи.
Със чувал брашно да купиш,
на майка, йоще на бачка,
сички комшии да сбереш,
да ядат, йоще, да пият,
на помян и на струване!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.