30. АТМАДЖА ДУМА СТРАХИЛУ

Да би гората думала

Атмаджа дума Страхилу:
- Страхиле, страшен войводо,
що тъй си толкоз кахърен?
Дали ти пушка дотегна,
или ти сабя омръзна,
или ти старост потропа,
или ти булче домиля?
Страхил атмаджа думаше:
- Нито ми пушка дотегна,
нито ми сабя омръзна,
нито ми старост потропа,
нито ми булче домиля.
Снощи си на връх замръкнах,
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина.
Там ми се дрямка додряма,
па легнах, та си позаспах
на пушка, на тапанджата.
Страшен си съня сънувах -
отдолу иде потеря,
до седемдесет татари,
до седемдесет читаци,
със седем сини байряци.
Атмаджа дума Страхилу:
- Страхиле, стара войвода,
и туй ли да те науча?
Съблечи дрехи юнашки,
облечи дрехи просяшки,
па земи блюдо просяшко,
че иди долу на пътя,
на пътя, на кръстопътя,
на голям камък да седнеш,
там ще потеря да мине.
Всеки ще хвърли по пара,
най-подир върви войвода,
той ще ти хвърли пет пари,
па ще те тихо попита:
- Че видял ли си Страхила,
Страхила, страшен войвода?
Докат си дума издума,
а ти на крака подскочи,
извади сабя френгия,
па се наляво завърти,
дор се надясно обърнеш,
сам ще войвода остане.
Страхил на крака подскочи,
съблече дрехи юнашки,
облече дрехи просяшки,
наложи калпак мечешки,
препаса сабя френгия,
наметна дрехи просешки,
зема си блюдо просешко,
па слезе долу на пътя,
на пътя, на кръстопътя,
на голям камък поседна,
положи блюдо просешко,
на зелената морава,
под тая бука зелена,
под тая сянка дебела,
при тая вода студена.
Чакал ни малко, ни много,
тъкмо ми три дни, три нощи.
Погледнал Страхил надолу -
то не ми било потеря,
от седемдесет юнаци
със седем сини байряци,
най ми е била потеря
колко на небе звездите,
колко на поле тревите,
колко на гора листето.
Всеки му хвърлил по пара,
най-подир върви войвода -
той му е хвърлил пет пари
и си Страхила попита:
- Видя ли нейде Страхила,
Страхила страшен войвода?
Докат войвода издума,
Страхил на крака подскочи,
извади сабя френгия,
па си наляво завъртя,
сал войводата остана.
Страхил войводу думаше:
- Войводо, робско плашило,
иди да търсиш Страхила,
Страхила страшна войвода.

Страхил войвода бил един от старите войводи, живял в края на XVII в. и началото на XVIII в. Роден в с. Ветрен, Пазарджишко, върлувал в Родопите, Странджа и Стара планина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.